Основният проблем пред държавното обществено осигуряване (ДОО) не е събираемостта на осигурителните вноски в момента, а дългосрочният натиск върху разходите, произтичащ най-вече от демографските тенденции и действащата нормативна уредба. Това заяви подуправителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Здравков по време на националната научно-практическа конференция „Актуални проблеми на застраховането и осигуряването – 2026“ в Свищов.
Форумът е организиран от Стопанска академия „Димитър А. Ценов“. В рамките на събитието Здравков представи доклад на тема „Структурни дисбаланси и фискална устойчивост на консолидирания бюджет на ДОО в периода 2020–2025 г.“.
В изложението си той разгледа движението на приходите и разходите на държавното обществено осигуряване през последните шест години, като анализът се основава на официални статистически данни и аналитични публикации на НОИ.
Сред акцентите беше устойчивото номинално увеличение на собствените осигурителни приходи на фонда. Като основни фактори за тази тенденция бяха посочени стабилният пазар на труда и нарастването на доходите.
„Налице е ясната зависимост между устойчивото нарастване на приходите от осигурителни вноски в ДОО и средномесечния осигурителен доход, формиран под влиянието на нарастването на средната работна заплата, по-високите минимални и максимални осигурителни доходи“, заяви Ивайло Здравков.
Той допълни, че положителното развитие през разглеждания период е свързано и с мерките за изсветляване на бизнеса, ниската безработица и благоприятната икономическа среда.
Наред с увеличението на приходите обаче разходите за дългосрочни плащания нарастват с по-бързи темпове, което оказва пряко влияние върху размера на структурния дефицит на държавното обществено осигуряване.
По време на представянето беше посочено, че увеличението на разходите е свързано с целенасочените мерки за повишаване на доходите на възрастните хора и подобряване на адекватността на пенсиите в България.
Сред факторите са ежегодното осъвременяване на пенсиите, което води до повишаване на средния им месечен размер, както и увеличаването на минималните пенсии за трудова дейност и на пенсиите, които не са свързани с трудова дейност.
Влияние върху общите разходи оказват и изплащаните през годините еднократни допълнителни суми, по-високите размери на новоотпуснатите пенсии и значителният брой преизчислени пенсии на работещи пенсионери.
Представеният анализ поставя акцент върху основното предизвикателство пред системата – как да бъде гарантирана нейната дългосрочна финансова устойчивост при продължаващото увеличение на пенсионните плащания и влиянието на демографските процеси.

