Петър Ганев и Адриан Николов от Института за пазарна икономика представиха за първи път в Благоевград икономическата картина, в която вирее общината спрямо останалите областни градове в страната и спрямо останалите общини в областта.
Интересни факти бяха изнесени под формата на богата презентация, в която са пълните данни от всички показатели, нареждащи община Благоевград в „задоволителната“ икономическа среда.
Мястото на община Благоевград в региона по брой работни места, добавена стойност и проходи изпреварва Кюстендил и учудващо – Перник. Причината за това община Благоевград да има повече работни места спрямо Перник е именно близостта на железничарския град със столицата, но път в самия Перник безработицата е по-ниска.
Благоевград средоточава 32% от работните места в Пиринско и 40% от приходите на фирмите са именно в областния център.
Общината има 27 367 наети лица в 6252 предприятия, които отчитат 2,3 милиарда евро нетни приходи за 2025.
В тази статистика Якоруда и Струмяни като общини са с най-висок дял на бедност.
В Банско обаче безработицата е ниска и има отлични показатели за развитие на компаниите в курорта.
Забелязва се, че Благоевград е фономен по два фактора. През 2022 година има значителен ръст на приходите заради две компании, регистрирани в общината – свързани с пътното строителство.
466 милиона евро е добавената стойност и инвестициите в общината, но именно заради строителния сектор, който заема цели 30% от добавената стойност на предприятията. А под строителство се визира не само пътното строителство, но и изграждането на соларни паркове и панели. 140.8 милиона евро е приносът на строителството към добавената стойност като освен тези две цитирани големи фирми, работещи основно с обществени поръчки, още 500 строителни фирми са регистрирани в общината.
Вторият рядък фактор, по който Благоевград може да се счита за феномен, е, че успява да възстанови работната си сила след ковида.
За 2025-а година в общината са се заселили 3000 души, а са напуснали 1294 души.
В Благоевград като община има 27.4 хиляди работници, от които малко над 8000 са в обществени сектор, а 19 500 в частния. За сметка обаче на по-големия ръст в частните фирми, в обществения сектор заплата средно е 1300 евро, а в частния – 1000 евро.
Сочи се, че нивото на възстановяване на работната сила в общината се е върнало такова, каквото е било преди да бъде закрит „Булгартабак“, а именно – преди около 10 г.
Най-много са наетите в сектора на строителството, търговията и транспорта – съответно 4300 наети в първите две сфери и около 2900 в третата.
Средната брутна заплата е 1116 евро към 2025 в общината като тя била 20% над средата за областта. За 5 г. тази средна заплата се удвоила със 109%. Благоевград е на осмо място по работна заплата спрямо областните градове в страната. Изпреварваме Ямбол, Сливен, Кюстендил, но сме на равно с Велико Търново, Плевен и Русе.
Интересно е с случая, че заплатата в Благоевград е по-висока спрямо всичко други общини, но така е в община Разлог. Те са първенци по работна заплата и с разлика от 250 евро спрямо останалите общини в Югозапада. Но трябва да се отбележи, че в община Разлог също има голяма компания за изграждане на солари.
И ако по работна заплата преди 5 г. община Благоевград е била на 20-о място в страната, то сега е за пето.
Отново Благоевград, Разлог и Банско да в челната тройка по заплати над 800 евро. Най-ниско сред заплащане има в община Хаджидимово – 711 евро.
Безработицата в общината е 4.2% като се наблюдава, че след ковида има и постепенно увеличение на населението.
Посочено бе, че 42% от работещите в общината са висшисти без да се споделя какво е качеството на образованието им и дали то съответства на професиите и компетенциите, които имат.
В представените данни липсват такива за дела на сивата икономика в общината, която отново по анкети на граждани е много голям процент.
Последните данни за пътуващите от Благоевград към София работещи и прибиращи се обратно след края на работния ден са от 2021, когато е направено и последното преброяване на населението. В него се сочи, че от Благоевград на ден излизат 2000 работещи и влизат 3000. А разликата в заплащането средно за тези работещи от Благоевград в София е 2% спрямо парите, които биха получили в общината.
На въпрос на ИНФОМРЕЖА откъде, предвид „добрите резултати“, които дава изследването, идва чувството у средностатистическия работник в града, че е с недобро финансово положение, че няма работа и че дори е беден, Ганев представи актуални данни за пазара на труда в община Благоевград, според които към 31 декември 2025 г. регистрираните безработни са 1348 души.
От тях 175 са млади хора до 29 години. Той уточни, че това са официални данни на Агенцията по заетостта.
Ганев посочи, че извън регистрираните безработни съществуват широки групи от населението, които са неактивни и дългосрочно извън пазара на труда – хора със здравословни проблеми, ранно пенсионирани, лица с увреждания и други, които по принцип не участват в икономическите процеси. Според него преброяването е показало, че икономическата активност в Благоевград е по-висока от средната за страната, въпреки усещането за недостатъчно добро възнаграждение.
Той отбеляза, че в Северозападна България недоволството от доходите е още по-силно, но в подгранични и развиващи се региони нагласите постепенно се променят. По думите му през последните години отношението към местната среда и възможностите за работа се подобрява, а най-ясният индикатор за това е миграцията.
Ганев припомни, че преди 10–15 години е било нормално младите хора да напускат градовете си веднага след завършване на училище. Той даде пример с родния си Хасково, който по мащаб е съпоставим с Благоевград. Тогава България е била на около 30% от средното европейско ниво, което е стимулирало масово напускане. Днес страната е близо до 70% от европейската конвергенция, а исторически центрове като Благоевград, Варна, Пловдив и Русе развиват потенциал и предлагат повече работни места за хора с умения.
Според Ганев миграцията вече се обръща – хората не напускат толкова лесно, а други започват да идват, включително чужди граждани и българи, които се връщат. „Със сигурност никой няма чувство, че сме точно там, където искаме да бъдем“, заключи той.
Николов коментира, че оценката за стандарта на живот в Югозападна България често е повлияна от близостта до София. Според него областите в региона се намират в „неприятна позиция“, защото столицата е на кратко разстояние, а магистрала „Струма“ осигурява бърз достъп до пазара на труда и високия столичен стандарт. Николов посочи, че София достига около 130% от средноевропейския доход на човек, докато Благоевград е около 40%, което създава разлика от 90 пункта – „огромна ножица“, която обяснява по-острото усещане за ниски доходи.
Той отбеляза, че сравненията с други близки области, като Перник или Кюстендил, биха дали по-реалистична картина. Перник черпи значителна част от работните места и заплатите от София, докато Кюстендил е по-беден от Благоевград, което променя контекста на регионалните различия.
Николов коментира и ролята на медийния дискурс, който според него често поддържа усещане за бедност чрез постоянни послания за тежка икономическа ситуация. Това се случва въпреки рекордната заетост и бързо растящите възнаграждения в много сектори. „Постоянното повтаряне от екрана, че сме бедни и онеправдани, напластява усещане, което не винаги отговаря на реалните доходи“, посочи той.
Икономистът подчерта и влиянието на инфлацията. За последните пет години цените са се увеличили с около 47–48%, което забавя реалното забогатяване, дори когато заплатите растат по-бързо от инфлацията. Той даде конкретни примери – цените в ресторантите са се повишили със 120%, а храните с около 90%. Според него това има силен психологически ефект, защото хората виждат тези разлики ежедневно, а социалните мрежи допълнително засилват усещането чрез постоянни сравнения с цените в Европа.
Николов обобщи, че видимите разходи – храна, услуги, ресторанти – оформят общественото възприятие много по-силно от общата потребителска кошница, която включва наеми, режийни, транспорт и други разходи.
Днес от 18 ч. кметът на Благоевград Методи Байкушев ще проведе открита среща с местния бизнес. Събитието ще се състои в зала „22 септември“, където представители на фирмите ще могат да се запознаят с визията на общината за икономическото развитие през следващите години и да поставят своите въпроси.
В рамките на срещата ще бъде представен икономическият профил на Благоевград към 2026 г. Байкушев ще очертае приоритетите и ключовите проекти на своя екип, насочени към развитие на инфраструктурата, подобряване на бизнес средата и стимулиране на инвестициите.
След презентациите е предвидена отворена дискусия, в която участниците ще могат да задават въпроси и да обсъдят конкретни теми с кмета и експертите.
Поканени са и народни представители.
Не вярваме на нищо от пообни статистики