Бунтът на знаменосците, или когато Версай срещне „Сбогом, ПМГ!“
Избрахме ПМГ. Изминаха 5 години. Отиваме си. Днес се събираме за последен път да си подадем ръцете, да изречем взаимното тегло и радости, които ни свързват навеки. Да кажем истината — за да кажем сбогом с достойнство.
Денят, в който едно училище изпраща своите абитуриенти, обикновено е напоен със задължителните клишета – балони, блясък, усмивки, скъпи тоалети, сълзи на раздяла и тържествени речи за „светлото бъдеще“. На 15 май обаче, в двора на Природо-математическата гимназия „Акад. Сергей Корольов“, сценарият се скъса.
Двама от най-ярките символи на випуск 2026 на това училище – Бранимир Янчев и Александър Джаджев, отказаха да стъпят на сцената. И двамата са от 12 А клас. Момчетата, които години наред носиха славата на гимназията като лауреати на национални олимпиади, отличници и официални знаменосци на ПМГ, отказаха да получат почетните си грамоти от директора Ваня Стоева.
Вместо това те… подариха на съучениците си истината. Или поне тяхната си истина.
В ръцете на зрелостниците зашумя неофициален вестник със заглавие, което прозвуча като шамар в навечерието на баловете: „Сбогом, ПМГ!“. Четири страници, които взривиха илюзията за „елитната гимназия“ и оголиха една горчива реалност, криеща се зад прескъпата училищна емблема. Така поне го описват Бранимир и Александър.
Анализът на Александър Джаджев: Версай на улица „Марица“
„Тръгваме си. Днес се събираме за последен път да си подадем ръцете, да изречем взаимното тегло и радости… Да кажем истината — за да кажем сбогом с достойнство“, пише в увода на вестника.
В своя авторски текст, озаглавен символично „Версай на улица Марица“, бившият председател на Ученическия парламент Александър Джаджев не спестява нищо. Той говори открито за превръщането на училищното ръководство в суетна, нарцистична власт, обградена от ласкатели, която е загърбила децата в името на собствения си имидж.
Репортажът от училищното ежедневие в ПМГ, който Александър рисува, прилича повече на сив тоталитарен разказ, отколкото на модерно образование:
Власт на страха: Учители, които уплашено молят учениците да крият телефоните си, защото камерите в коридорите ги наблюдават и всяко „нарушение“ води до унизителни обяснения на килимчето в директорския кабинет.
Арогантност вместо загриженост: Среща в зимно утро, в която вместо въпрос за матурите или университетите, ръководството софтуерно изисква едно — „Къде са ви униформите?“.
Бягство в нелегалност: Споменът за ученици, които пият чай пред столовата и панически бягат с чантите си при появата на директорката, докато лелките ги крият, сякаш са извършили престъпление.
„Когато на една власт ѝ липсва съзидателна сила да придава стойност, тя хвърля всички сили към своя имидж. В Благоевград няма елитна гимназия. Но това знаем ние, учениците“, реже като скалпел Джаджев.
Бранимир Янчев: Очаквания vs Реалност: Крахът на детайлите
Ако текстът на Александър е идеологическият сблъсък с властта, то разказът на Бранимир Янчев (12 А клас) – „Очаквания vs реалност“ – е присъда над провалената образователна система.
Бранимир говори от името на всички онези амбициозни деца, които преди 5 години са избрали математическата гимназия с обещанието за „елит, ученолюбива и дисциплинирана среда“. Вместо това реалността ги удря челно:
Абсурдно преподаване: Учител по математика, който неколкократно бърка фундаментални формули (като тази за лице на триъгълник чрез синус), и преподавател по информатика, чието върховно софтуерно обяснение за метод се свежда до пародийното: „Тип си има, име си има, параметри си има, всичко си има“.
Парадоксите на МОН: В паралелка „Софтуерни и хардуерни науки“ учениците са принудени в 9-и и 10-и клас да изучават музика и изобразително изкуство толкова интензивно, колкото и профила си. „МОН са виновни, но ние сме потърпевши“, отбелязва Бранимир.
Разруха в детайлите: Счупената материална база, която ръководството се опитва да скрие зад лъскавия имидж на униформите – дъжд в тоалетните, спряла вода, капещи кранчета и компютърни кабинети със забиващи машини и слушалки, работещи като тонколони.
Най-тежкият удар от Бранимир обаче е по отношение на бъдещето. Той разкрива как предишното ръководство (в лицето на Николай Каращранов) е изградило мост със Софийския университет за лекции на място в гимназията. Под новото ръководство обаче тази година СУ изобщо не е посетил гимназията – сътрудничеството е оставено да пропадне. Вместо академичен елит, учениците са получили клуб „Барчето“ – неофициалния съюз на бягащите от часове.
Алегорията на Борислав Христов: Светът, в който удобните биват наказвани
На съседната страница Борислав Христов (12 Е клас) – друго голямо име на випуска — превежда абсурда на училищната система през болезнена алегория за корпоративния свят. Неговият разказ за „Калоян“, който работи на счупен дървен стол, в сграда с течащи тоалетни, но бива сурово санкциониран за дребно провинение с облеклото, докато „наглите и проблемни фигури“ биват толерирани, е ясен код. Код, който всеки ученик в ПМГ разчете моментално.
Това е горчивината на едно поколение, което в ПМГ е научено на най-страшния урок: че системата не реагира на обида от учтивия, но толерира да бъде унижавана от проблемния. Че правилата са само параван, зад който властта крие безволието си.
И въпреки това… Победата на духа
Но този вестник, превърнал се в писък на достойнството, не е само за разрухата. Той е и обяснение в любов към онова, което никой директор не може да отнеме на учениците — техния дух.
В емоционалния финал на изданието, абитуриентите се връщат към истинското ПМГ. Онова, което не се побира в рамката на наложената емблема. Те пишат за „мизерията, която сдружава по неволя“, за междукласовата солидарност преди контролно, за разговорите по коридорите, за смеха в часовете по информатика и за учителите (като г-жа Смилкова и г-н Славов), които са оставили светлина в душите им.
„Хората надминаха и очакванията, и реалността“, заключават момчетата.
Александър и Бранимир не взеха своите грамоти. Те не наведоха глави за официалната снимка на ръководството. Те избраха да си тръгнат свободни, оставяйки след себе си завет към тези, които остават на чиновете.
Историята вече е произнесла своята присъда за Версай. А на улица „Марица“ в Благоевград, учениците вече знаят… Сбогом, ПМГ!
Цялото издание може да видите ТУК
ИНФОМРЕЖА предоставя право на отговор на всички засегнати страни
Мога да потвърдя всичко, което е споменато. За жалост това е истината и ние като ученици търпим този „елит“. Особено верен е фактът за ученици, които нарушават правилника сериозно минават по „щадящ път“, а държанието на ръководството към тези, които нямат униформа (но нищо друго не са направили) е все едно „в казарма“.