Статуите са "живели" в съседство в клоака максима, а сега ще бъдат отново заедно в музея
Втора иконографска статуя на над 2000 години намери екипа на проф. Людмил Вагалински в античния град Хераклея Синтика.
До седмица божеството, което този път е без глава, ще намери дом в музея в Петрич. Липсва и дясната китка.
Там двете статуи ще бъдат „съседи“, така както е било векове наред в самия канал – „клоака максима“, където само на около два метра една от друга са били „приютени“ от земята.
Екипът на Вагалински отново ще трябва да пренареди задачите си преди края на археологическия сезон, който е до 1 октомври.
Този път обаче професорът има опит в изваждането на двуметровата статуя от юли. Намерената днес преди обяд статуя е със същите размери, а дали главата ѝ ще бъде открита, остава под въпрос, както и кой е богът, изваян от мрамор.
Трябва да променим малко графика си на работа, но този път ще е по-лесно, защото натрупахме опит по изваждането, транспортирането и монтирането ѝ в музея. А после тази статуя няма глава и това е лошо е добро за изваждането ѝ и въобще боравенето с нея. Тъй като главата е по-крехка около шията и тук по-лесно ще бъде изваждането ѝ.
Това каза проф. Вагалински пред ИНФОМРЕЖА.
Тя е изваяна от един мраморен блок. Ценна е не само заради това, тъй като е намерена от археолози с ясен контекст в ясна среда. Носи много информация и допълва предходната статуя, която намерихме. Трябва да ги разгледаме малко по-различно, защото информацията, която стои зад тях е много важна.
Ние имаме такива статуи от новата ера в цял ръст, особено първата – със запазена изцяло глава, свободна скулптура.
Как се стига до намирането ѝ?
Имаме предписание от комисия към Министерството на културата, която ни предписа с протокол да продължим работата в канала, защото той е уязвим откъм влага. Насипът в него акумулира влага и в долната половина стените страдат. Започнахме и изграждане на дървена подпорна конструкция в определена част на свода на канала, която изглежда малко по-слаба. Изпълнявайки предписанията, тя бе открита. Ние си вършехме работата. Не сме влезли, за да търсим статуя. Подозирахме, че е възможно да има още.
От Министерството на културата в служебния кабинет "Главчев 2" съобщиха:
На 16 септември със заповед на министъра на културата Найден Тодоров се проведе Комисия по чл. 158а от Закона за културното наследство за приемане на етап от проведените археологически проучвания на обект „Античен град Хераклея Синтика с прилежащи некрополи-форум, в м. Рупите, с. Рупите, община Петрич“.
Комисията установи, че археологическа структура – античен канал, в който по-рано тази година беше открита статуя в пълен размер, е изложена на риск и разпореди максималното ѝ допроучване в рамките на този археологическия сезон, както и надлежното ѝ укрепване и обезопасяване.
В резултат на разпореждането, днес, 20.09.2024 г., беше разкрита още една добре запазена статуя на сантиметри от предходната. Към момента дейностите по разкриването и изваждането на статуята продължават.
Това е третия ден, в който екипът работи регулярно в канала.
Говорихме за връзката на канала с предните по-малки канали, за това как се е получил този насип. Говорехме си за наука.
Какво представлява статуята?
Тя е много близка като иконографско изображение до предходната и със същия размер. Положена е по гръб. Главата липсва. Отново е на млад мъж, изобразен с божествена голота.
Надявам се, че когато я обърнем по гръб с помощта на специалистите, с които работихме по предходната, ще видим атрибути в ръцете му и покрай мантията, който да ни улеснят в разпознаването на персонажа. Липсата на главата ще ни затрудни.
Къде е главата е твърде рано да се пита, а отговор не е ясно дали ще получим някога, но все пак находката е много ценна.
Трябва да огледаме среза на шията. Не мога да отговоря аргументирано къде е главата и дали ще я открием. Това не е първият случай, при който археолозите намират статуя без глава в Хераклея или глава без тяло.
Проф. Вагалински сподели, че една от най-красивите женски глави, която е намирал като археолог, е била именно в древния град.
Може би причината за липсата на главата е земетресението в края на 4 век., предполага археологът.
Има и още една хипотеза и тя е, че ранните християни са счупили главата и не случайно тези двете статуи са скрити в големия канал, който не функционира като такъв.
Тоест има две хипотези – земетресението или намесата на християните, защото е имало такива сблъсъци в Хераклея.
Оглеждайки само гърба, статуята като стил на изпълнение е много близка до предходната, която е създадена около новата ера. Тя е на около 2 000 г.
Двете статуи са поставени в големия канал една срещу друга, в което археолозите също виждат умисъл, но не задължително свързан с някаква символика.
Те имат 1-2 м. разстояние една от друга. Те са в началото – условно казано, на канала. Това начало го наричаме така, защото те са успели да стигнат до там, тъй като той не е изцяло завършен, когато ги удря земетресението, и те се отказват да го довършат.
Сегашната статуя се намира до северната стена на канала, а срещу нея – божеството – в южната част.
Може и да има много по-просто и практично обяснение за локацията им – защото те са тежки (над 600 кг – бел. а.) и безпроблемно са могли да бъдат поставени в началото на канала, до отвора, вместо да се мъчат и да ги вкарват до най-далечния сегмент на канала.
Иконографската творба е намерена в т. нар. Голям канал – на лат. „клоака максима“. Всеки голям град има големи канали, които извеждат мръсната вода от града към реки или море. През 2018 този канал е разкрит, както и околни градежи. Той се намира в източния край на централния площад, във форума.
Какво следва?
Изчакваме фирмата, с която работихме предния път, да я вдигнем внимателно, да я монтираме в музея, където реставратор да се погрижи за нея. Тя ще бъде достъпна за туристите.
Предходната статуя е със забавена реставрация.
Реставраторът е твърде зает с важна за страната национална изложба на български експонати в САЩ. До края на септември няма да има възможност да се погрижи за първата статуя.
Очевидно той ще работи и по втората.
Справихме се заедно като отбор от различни специалисти по изваждането и монтирането ѝ. Тя остава в Петрич и няма да бъде местена. Беше притеснително, припомня Вагалински.
До края на седмицата ще се потрудя хората да могат да видят статуята в музея, заяви Вагалински.
При предното открити Вагалински сподели пред медията ни:
Решихме тази година да проверим какво е състоянието на „колака максима“. Състоянието не бе оптимистично. Водата се просмуква по стените. Докато проверявахме насип, който има вътре, и нанос, когато не е работил каналът. Тогава проверявайки наноса, по който остават следи от прокапване и просмукване на водата от градежа, забелязахме малко мраморно парче. Запитахме се каква е тази необичайна мраморна част в този мръсен канал. Така започна да се появява човешко стъпало на скулптура. Решихме, че е част от скулптура, защото сме намирали такива, счупени след земетресението и времето. След разкопаване се оказа, че имаме цяла статуя. За мое огромно учудване!
Исторически сведения:
Хермес (на старогръцки: Ἑρμῆς) в древногръцката митология е син на Зевс и плеядата Мая, която е дъщеря на титана Атлас. В римската митология съответства на Меркурий - бог на търговците и на крадците, присъстващ и в митологията на етруските. Хермес е считан за изобретател на огъня, което го свърза образа му с този на титана Прометей. Също така за негови изобретения са смятани и музикалните инструменти хармониката и лира и славата му на музикант го приближава до Аполон - божество на изкуствата. Освен това Хермес е приеман за покровител на атлетите, пред това, че му се приписва изобретяването на различни състезания и спортни дисциплини, а по-конкретно - на спорта бокс. Като вестител на боговете (и бог на пратениците), Хермес пътува много, голям вълшебник е и има дар-слово, които умения често успешно използва за да манипулира околните и да печели за тяхна сметка, затова съвременните митографи свързват Хермес с боговете-измамници.
Смята се, че самото име Хермес произхожда от гръцката дума за „граничен камък, пресечна точка“ - „херма“ (ἕρμα) - мн.ч. "херми", "хермаи".
Първоначално Хермес е изобразяван като по-възрастен мъж и като брадат фалически бог, но през VI век пр. Хр. традиционният облик на Хермес е преобразуван в такъв на атлетичен младеж. Статуи на новия Хермес са поставени по стадионите и гимназионите/палестрите. В съгласие с древногръцката традиция мъжките божества да се изобразяват голи, скулптурните фигури на Хермес също са в този вид, но като отличителни белези са включвани широкопола шапка (петасос - което е и един от епитетите му), характерна за пътешествениците и пастирите, но у него - и по-специална, понеже е бива с крила, пак за да се покаже, че това е богът, който често лети - и крилати сандали (наричани „талария“). Друг важен атрибут на Хермес е близкоизточния жезъл на вестител (или „кадуцей“ - на латински: caduceus, с преплетени змии, или „керикейон“ - др.гр. κηρύκειον, κηρύκιον, ῥάβδος или σκῆπτρον, на върха със символ, подобен на астрологичния символ за Бик).
Хераклея Синтика
Хераклея Синтика е локализирана при село Рупите от доцент Георги Митрев от Пловдивския университет, след откриването на голям латински надпис през 2002 г., който Митрев превежда, коментира и публикува. Става дума за писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права.
През 2005 г. Георги Митрев публикува и още един надпис, в който се споменава Гай Луций Скотусееца и Хараклееца. С него доказва убедително, че това е именно Хераклея Синтика, а не някоя друга Хераклея, тъй като това име е особено популярно в античния свят.
От 2007 г. започват археологически разкопки на Хераклея Синтика, под ръководството на доцент Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).
