Най-накрая имаме голяма статуя, гордо заяви професорът!
Над два метра и над половин тон.
Това са мерките на мраморната статуя на божество, открита в античния град Хераклея Синтика от екипа на проф. Людмил Вагалински.
Той разказа пред ИНФОМРЕЖА историята на откриването на статуята – от едно малко мраморно парче в земята през крак – част от статуя, до самата находка, която се оказва уникална за страната ни, заради това, че е добре запазена и цяла.
Проф. Вагалински я нарича „произведение на изкуството“ – заради изработката ѝ, а самото ѝ откриване – случайност.
Открихме римска статуя от втори век – мраморна, най-вероятно на бог Хермес. Над човешки ръст и много добре запазена – със запазено лице. Намерихме я на неочаквано място, но имахме късмет. Висока е 2,10 м. Този иконографски тип на изобразяване на Хермес, и то в подобен ръст, в България имаме за първи път. В най-големите музеи – в Атина, Лувър, са изложени подобни статуи, но са редки. Това е едно копие на първообраз от бронз, който добива много голяма популярност в Гърция, Македония, Хераклея Синтика именно в този вид. Не е изненада, че я има в града, но е изненада, че е добре запазена.
Иконографската творба е намерена в т. нар. Голям канал – на лат. „клоака максима“. Всеки голям град има големи канали, които извеждат мръсната вода от града към реки или море. През 2018 този канал е разкрит, както и околни градежи. Той се намира в източния край на централния площад, във форума. Там не е разкопавано и целта на археолозите не била да търсят нещо ново, напротив. Извършвали са така да се нарече – санитарна, одитна дейност.
Отидохме да подменим аварийни консервации, които ерозират. Общината не е собственост на парцела, а е частен. Частникът пък не прави нищо по тези градежи. Общината същевременно също не може да направи нищо за градежите. Така се попада в параграф 22. Екипът ни обаче прави аварийни консервации, защото ни боли. А по протокол трябва да правим консервации в годината, в която сме разкрили обекта. Ние обаче периодично се връщаме на такива места, без значение чия собственост е, защото някой трябва да поддържа тези структури, защото е грехота да си отидат, докато не бъде спечелен проект за трайна консервация. Такава е направена в северната част на форума.
С част от екипа си проф. Вагалински отива в източния край, където правят зидария на укрепващи стени, подменят се чувалите с пясък, поставят се дървени покрития.
Решихме тази година да проверим какво е състоянието на „колака максима“. Състоянието не бе оптимистично. Водата се просмуква по стените. Докато проверявахме насип, който има вътре, и нанос, когато не е работил каналът. Тогава проверявайки наноса, по който остават следи от прокапване и просмукване на водата от градежа, забелязахме малко мраморно парче. Запитахме се каква е тази необичайна мраморна част в този мръсен канал. Така започна да се появява човешко стъпало на скулптура. Решихме, че е част от скулптура, защото сме намирали такива, счупени след земетресението и времето. След разкопаване се оказа, че имаме цяла статуя. За мое огромно учудване!
Работата по консервацията започва на 1 юли, а статуята „намира“ археолозите на 3-и. От тогава започва организирането по изваждането на статуята от канала, която тежи над 600 кг.
Тя е тежка, но и съдържа много „светли отвори“, което я прави чувствителна на пренасяне и сътресения. Изградени са съоръжения за изваждането, но при пълно уверение от страна на професора, че няма да бъде повредена. Днес е спрян процесът по изваждането.
Спрях процеса по изваждането днес за разочарование на мнозина, но трябва да премахнем и най-малкото съмнение, че ще я повредим. Тя е изработена преди 3 800 години и е оцеляла при земетресение преди 1600 години (ок. 4 век) и не можем да си позволим лукса такъв прекрасен паметник да допуснем да пострада.
Има два варианта за изваждането ѝ като на място ще се преценява кой е оптималният, така че да се сведе вероятността до 0 за поражения.
Вече е направен чертеж и специална платформа с въртящи се колела, омекотители, подготвен е кран. В последния момент настъпва разколебаването и сега се обсъждат възможностите за ваденето на статуята. Пътят ѝ след това продължава към музея в Петрич, където ще бъде почистена, консервирана, пукнатините ще бъдат запълнени.
Най-накрая имаме голяма статуя, която е с глава!
Причината статуята да не бъде оставена на място, както много хора питат, е с лесен отговор.
Няма оригинални статуи от класическата гръко-римската епоха, които да са на място, а те се съхраняват в музеи при определени условия. Противното бе опасно и неразумно.
Досега има копия на капители и колони. Може да се направи такова копие и на статуята, но след време.
Това произведение на изкуството не може да стои на място, на което е открито. Не му е там мястото! То е много ценно!
Статуята трябва да бъде пренесена сигурно. До началото на август се очаква да бъде изложена в музея. Тя привлича общественото мнение у нас и в чужбина.
Това е наша история и култура, защото тези хора са живели тук, пренесли са знанията си на децата си, не само генетичният фонд. Това е прекрасно попълване на експозиционните артефакти за Петрич и е чест за всеки музей. Има малко такива примери.
Чуждестранни медии като Ройтерс и Франс прес също проявяват интерес към находката.
Важното е, че се говори за България с добро и това ни помага, помага на нашето културно-историческо наследство, което ние трябва да управляваме разумно.
Работа продължава и в следващите дни, а новата седмица вероятно ще започне успешно с изваждането на статуята и пренасянето ѝ в музея.
Исторически сведения:
Хермес (на старогръцки: Ἑρμῆς) в древногръцката митология е син на Зевс и плеядата Мая, която е дъщеря на титана Атлас. В римската митология съответства на Меркурий - бог на търговците и на крадците, присъстващ и в митологията на етруските. Хермес е считан за изобретател на огъня, което го свърза образа му с този на титана Прометей. Също така за негови изобретения са смятани и музикалните инструменти хармониката и лира и славата му на музикант го приближава до Аполон - божество на изкуствата. Освен това Хермес е приеман за покровител на атлетите, пред това, че му се приписва изобретяването на различни състезания и спортни дисциплини, а по-конкретно - на спорта бокс. Като вестител на боговете (и бог на пратениците), Хермес пътува много, голям вълшебник е и има дар-слово, които умения често успешно използва за да манипулира околните и да печели за тяхна сметка, затова съвременните митографи свързват Хермес с боговете-измамници.
Смята се, че самото име Хермес произхожда от гръцката дума за „граничен камък, пресечна точка“ - „херма“ (ἕρμα) - мн.ч. "херми", "хермаи".
Първоначално Хермес е изобразяван като по-възрастен мъж и като брадат фалически бог, но през VI век пр. Хр. традиционният облик на Хермес е преобразуван в такъв на атлетичен младеж. Статуи на новия Хермес са поставени по стадионите и гимназионите/палестрите. В съгласие с древногръцката традиция мъжките божества да се изобразяват голи, скулптурните фигури на Хермес също са в този вид, но като отличителни белези са включвани широкопола шапка (петасос - което е и един от епитетите му), характерна за пътешествениците и пастирите, но у него - и по-специална, понеже е бива с крила, пак за да се покаже, че това е богът, който често лети - и крилати сандали (наричани „талария“). Друг важен атрибут на Хермес е близкоизточния жезъл на вестител (или „кадуцей“ - на латински: caduceus, с преплетени змии, или „керикейон“ - др.гр. κηρύκειον, κηρύκιον, ῥάβδος или σκῆπτρον, на върха със символ, подобен на астрологичния символ за Бик).
Хераклея Синтика
Хераклея Синтика е локализирана при село Рупите от доцент Георги Митрев от Пловдивския университет, след откриването на голям латински надпис през 2002 г., който Митрев превежда, коментира и публикува. Става дума за писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права.
През 2005 г. Георги Митрев публикува и още един надпис, в който се споменава Гай Луций Скотусееца и Хараклееца. С него доказва убедително, че това е именно Хераклея Синтика, а не някоя друга Хераклея, тъй като това име е особено популярно в античния свят.
От 2007 г. започват археологически разкопки на Хераклея Синтика, под ръководството на доцент Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).
