Храмът е правоъгълен с размери 22/44 метра и вискочина 15 метра.
Стените са дебели около 1,20 метра.
Изградени са от големи камнни блокове, обработени от лицевата страна.
На фигурата между камъните са вградени тънки тухлички.
В източчната част се намира извивка на деведесет абсида.
Наосът е формиран от три кораба, разделени от два реда колони, с капители и пластична и стенописна украса над тях.
Колоните са изградени от мурово дърво.
Около квадратното сение на дървената колона е увито дебело импрегнирано въже, измазано от външната страна с варо-пясъчна мазилка, така че се получава колона с кръгло сечение и диаметър около 0, 50 м.
Средният кораб се намира на по-голяма височина от другите два, като преходът се осъществява от холкел, обшит от чамови дъски.
Влизането в наоса се осъществява от три обковани с желязо дървени врати. На западната рамка са образите на кръста и полумесеците. В западната част от северната и южната фасада, където се намират входовете, е изградена покрита арка, носена от дървени колони.
Под арката околовръст е изградена малка пейка за отдих.
В западната част от наосът е заделено с дървена преграда малко пространство, предназначено за женско отделение.
Над него е изградена двуетажна емпория с парапет и дървени решетки. Тази част от емпорията се извива вълнообразно във вид на кобилица, характерен прийом на възрожденската култура.
Интериорът на църквата е изпълнен с пластични и декоративни елементи, които също са подчинени на вълнообразните тросови криви линии. (Стамов 2007:3 – 5)
По архитектура храмът прилича на италианските кампалии – сигурно плановете са донесени от Италия.
Проектът е изработен от един от Хаджирадоновите братя, който е учил техника в средиземноморската страна.
Главен майстор е Димитър Доюв.
Стените, входните сводести врати и прозорците са изпълнени с дялани камъни, донесени от месността Ръжавица.
Олтарът външно представлява половина от 18-ъгълна призма и завършва каменен корниз.
Покривът е двускатен с чупка над олтара и нартекса.
Църквата има три входа: един централен и два страчини.
Над централния вход е изогрографисана иконата на Света Троица, а под нея на мраморна плоча е изписано:
„Во славу светия, единодушния, живототворящия и неразделимия Триотци Отца и Сина и Светаго духа сотвори ся сей божествений и святий храм Пресветия Троиции предстоянием гоподина Лазар Германовича помощию же живущим христяном маим же великим во село сие Банско в лето господне 1835 – го.
Тази икона дари Петър Тодоров Тушин, 1864”
Над южаната врата в сводестата ниша е изографисана иконата „Свето Благовещение”, а под нея отново стои надпис:
„Сей же параклис освети ся во имя Владичици нашея Богородици и приснодеви Марии в чеснаго св. Благовещения предстоянием Господина Лазара Т. Германовича в лето Христово 1837 г. ”
Над северната врата е стенопъсът с надпис на параклис „Св. Равноапостоли Царе Константин и Елена”:
„Този параклис се освети в името на Светите велики царе и равноапостоли Константин и Елена във времето на господина Архиепископ Самоковски и наш Игнатий в лето 1837 Господно. ”
Таванът отвътре е обшит с ламперия. Над централния кораб той е висок и сводообразен, като наподобява звездно небе, а над страничните кораби е плосък и по-нисък.
Цялата тежст на покрива се носи от 12 колони, които символизират дванадесетте апостоли. Колоните са от цели мурови трупи, обвити с въжета, напоени с катран.
На втората дясна колона е поставен владишкия трон, а на четвъртата лява колона – амвонът, от където на 5. 10. 1912 г. Яворов известява освобождението на селото.
Четири мурови греди свързват двата реда колони. От таваниете на дебели синджири са окачени полилейте и кандилата. В задната част на наоса са женските отделения – ляв и десен партер, а над тях два балкона с ажурени решетки.
Пред проскомидийната ниша е изобразен Иисус със св. Бгородица и св. Йоан Богослов от Димитър Молеров през 1854 г.
В олтарната апсида през 1898 г. е била изографисана композицията „Богородица ширшая небес” от Димитър Сирлещов.
Пред олтара е издигнат дърворезбован иконостас с три пояса:
В първия са разположени подиконостасните табла, рисувани с темперна живописна техника.
Вторият е зает от 16 царски иконостасни икони, заедно с тези на дяконските двери.
Третият е апостолският ред с 19 икони на светите апостоли и Дейсис. Над Дейсис (Иван Кръстител) е издигнато иконостасно разпятие.
Подът е покрит с големи четвъртити тухли, според един от моите извори, а според друг – е дървен, а покрай иконостаса е поставен бял мрамор.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ЗА:
Полумесец и кръст на входа на църквата
Дарителите, дали живот на църквата
