Поредицата "Паметта на Банско": Архитектурата на храма

Снимка: Infomreja.bg

Храмът е правоъгълен с размери 22/44 метра и вискочина 15 метра.

Стените са дебели около 1,20 метра.

Изградени са от големи камнни блокове, обработени от лицевата страна.

На фигурата между камъните  са вградени тънки тухлички.

В източчната част се намира извивка на деведесет абсида.

Наосът е формиран от три кораба, разделени от два реда колони, с капители и пластична и стенописна украса над тях.

Колоните са изградени от мурово дърво.

Около квадратното сение на дървената колона е увито дебело импрегнирано въже, измазано от външната страна с варо-пясъчна мазилка, така че се получава колона с кръгло сечение и диаметър около 0, 50 м.

Средният кораб се намира на по-голяма височина от другите два, като преходът се осъществява от холкел, обшит от чамови дъски.

Влизането в наоса се осъществява от три обковани с желязо дървени врати. На западната рамка са образите на кръста и полумесеците. В западната част от северната и южната фасада, където се намират входовете, е изградена покрита арка, носена от дървени колони.

Под арката околовръст е изградена малка пейка за отдих.

В западната част от наосът е заделено с дървена преграда малко пространство, предназначено за женско отделение.

Над него е изградена двуетажна емпория с парапет и дървени решетки. Тази част от емпорията се извива вълнообразно във вид на кобилица, характерен прийом на възрожденската култура.

Интериорът на църквата е изпълнен с пластични и декоративни елементи, които също са подчинени на вълнообразните тросови криви линии. (Стамов 2007:3 – 5)

По архитектура храмът прилича на италианските кампалии – сигурно плановете са донесени от Италия.

Проектът е изработен от един от Хаджирадоновите братя, който е учил техника в средиземноморската страна.

Главен майстор е Димитър Доюв.

Стените, входните сводести врати и прозорците са изпълнени с дялани камъни, донесени от месността Ръжавица.

Олтарът външно представлява половина от 18-ъгълна призма и завършва каменен корниз.

Покривът е двускатен с чупка над олтара и нартекса.

Църквата има три входа: един централен и два страчини.

Над централния вход е изогрографисана иконата на Света Троица, а под нея на мраморна плоча е изписано:

„Во славу светия, единодушния, живототворящия и неразделимия Триотци Отца и Сина и Светаго духа сотвори ся сей божествений и святий храм Пресветия Троиции предстоянием гоподина Лазар Германовича помощию же живущим христяном маим же великим во село сие Банско в лето господне 1835 – го.
Тази икона дари Петър Тодоров Тушин, 1864”

Над южаната врата в сводестата ниша е изографисана иконата „Свето Благовещение”, а под нея отново стои надпис:

„Сей же параклис освети ся во имя Владичици нашея Богородици и приснодеви Марии в чеснаго св. Благовещения предстоянием Господина Лазара Т.  Германовича в лето Христово 1837 г.

Над северната врата е стенопъсът с надпис на параклис „Св. Равноапостоли Царе  Константин и Елена”:

„Този параклис се освети в името на Светите велики царе и равноапостоли Константин и Елена във времето на господина Архиепископ Самоковски и наш Игнатий в лето 1837 Господно. ”

Таванът отвътре е обшит с ламперия. Над централния кораб той е висок и сводообразен, като наподобява звездно небе, а над страничните кораби е плосък и по-нисък.

Цялата тежст на покрива се носи от 12 колони, които символизират дванадесетте апостоли. Колоните са от цели мурови трупи, обвити с въжета, напоени с катран.

На втората дясна колона е поставен владишкия трон, а на четвъртата лява колона  - амвонът, от където на 5. 10. 1912 г. Яворов известява освобождението на селото.

Четири мурови греди свързват двата реда колони. От таваниете на дебели синджири са окачени полилейте и кандилата.  В задната част на наоса са женските отделения – ляв и десен партер, а над тях два балкона с ажурени решетки.

Пред проскомидийната ниша е изобразен Иисус със св. Бгородица и св. Йоан Богослов от Димитър Молеров през 1854 г.

В олтарната апсида през 1898 г.  е била изографисана композицията „Богородица ширшая небес” от Димитър Сирлещов.

Пред олтара е издигнат дърворезбован иконостас с три пояса:
В първия са разположени подиконостасните табла, рисувани с темперна живописна техника.

Вторият е зает от 16 царски иконостасни икони, заедно с тези на дяконските двери.

Третият е апостолският ред с 19 икони на светите апостоли и Дейсис. Над Дейсис (Иван Кръстител) е издигнато иконостасно разпятие.

Подът е покрит с големи четвъртити тухли, според един от моите извори, а според друг – е дървен, а покрай иконостаса е поставен бял мрамор. 

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ЗА:

Начало на строежа

Полумесец и кръст на входа на църквата

Дарителите,  дали живот на църквата

Архитектурата на храма

Банската художествена школа

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xa