Поредицата "Паметта на Банско": Начало на строежа на църквата

Снимка: Infomreja.bg

Идеята за изграждането на голям църковен храм в Банско вероятно е възникнала в началото на 19. век.

Селото се развивало и нараствало, хората били работоспособни, а семействата многодетни. Също така много банскалии търгували с беломорски памук и обработени кожи извън пределите на Османската империя,във Виена, Будапеща, Лайпциг, Париж.Братята Лазар, Иван и Михаил Германови – Голеви откриват във Виена банка „Германи”, която отпускала земи на сръбското княжество. Почерпеният опит от видяното „навън” се отразява и на тукашния манаталитет.

Лазар Герман и ораганизизирането строежа

Начело на инициативата за построяване на църква в Банско и нейн подръжник е Лазар Герман – кмет на село Банско в този период. Наричан е от съселяните си Дедо Лазко. Той е роден около 1770 г. Негов брат е Михаил Герман – дипломатически представител на сръбския княз Милош Обренович. По майчина линия Лазко е първи братовчед на Неофит Рилски.

„Че градиме нова цръква, двойно и тройно по-голеама, по-здрава от таа, дека иаме, да видаа христяни и поганици шо знаее и шо може Банцко! Но да знеате и помните, голеама пара и ангария требува да дадете дан и дар целото население!” - Дедо Лазко

Започвайки да оранизира издигането на храма, кметът се оказва еднакво обичан и мразен от населението. Той задължава всеки да отдели средства за строежа, а който няма тази възможност, да се включи с труд. През периода на организиране на строежа и самото строене Герман активно следи работата.

Това кара част от населението да се възпротиви на прекаления ентусиазъм и напоритост в името на идеята.

Някои от първенците подтиквали който мине покрай църковната порта, да хвърли камък с думите: „Проклет да е!”.

Все пак дори и след смъртта на организатора банскалии продължават делто му и завършват успешно църквата.

Първа пречка – айитите

Преди да се постави и първият камък на строежа се провеждат диалози с по-висште османски управители.

По онова време обстановката в Банско не е била спокойна. От време на време селото е посещавано от кърждалийски орди от по 50-100 човека. Местните ги наричали „хайти”. Те ограбвали селото.

Според сведения Банско е било най-богатото селище от Разлога и нямало сред населението мюсюлмани, както и представител на турската власт.

Сред османските данъчни тефтери от периода 1570 – 1660 г. в Банско има 100-120 къщи, събрани в три махали. През втората половина на 17. век голяма част от населението в Разложката котловина е помохамеднчено, но Банско остава изцяло с християнско население. Изключение прави Хасан Йорданов, който обаче запазва бащиното си бълраско име.

Кметът Лазко възлага на воеводата Терзи Никола да ликвидира разбойниците. Дружинатана на Никола направила засада на планинския път, по който се връщали хайтите. Те били обезглавени, а местността е наречена Главите (около пътя за хижа „Дамяница“), защото дълго след разгрома им се тръкаляли оголениете им черепи.

Около 1810 г. селото вече е необезпокоявано.

Мястото на църквата

Започва същинскато подогтовка за строежа.

Определено е за място на храма - центърът на селото, където Лазар Герман имал имот, който дарил, а след него започват и останалите да дават, каквото имат и могат.

Първоначално територията на храма е отбелязана от дървени колчета. Днес се разказва, че всяка вечер, когато заптиета заспят, банскалии местели колчетата и разширявали границите на имота.

Други пъти подкупвали „пазачите” с ракия и жълтици. Имайки предвид данните, че в Банско не е имало турска оправа, може да се сметне за лъжовно подобно изказване.

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ИСТОРИЯТА СЛЕДЕТЕ В РУБРИКАТА "ПАМЕТТА НА БАНСКО"

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода i2d