По традиция на 11 август Туристическо дружество „Осогово“ – Кюстендил със съдействието на общината организира поход до втора тераса – Мальовица в Рила, където се почита паметта на алпинистите Людмил Янков, Стоян Наков, Стамен Станимиров и Йордан Зашев. Днес Людмил Янков щеше да навърши 73 години – поетът със сечиво в ръка и въже на рамо, алпинистът, който носеше чувствата си в джоба до карабинера. В проявата се включиха дъщерята на Йордан Зашев – Даниела Калева с мъжа си, пристигнали от Австралия, синът му Пламен Зашев, майка им Лиляна Зашева и техните деца.
Споменът за 17 април 1988 г., когато недалеч от мястото – на връх КамилАта – Йордан Зашев падаше, но летеше, остава жив. Присъствието му се усеща по вятъра, по тишината, по сенките на облаците. С Людмил си отиде и младият Стоян Наков – родом от Кюстендил, участник в експедиция „Памир – 1987“, една от най-ярките надежди на българския алпинизъм, останал завинаги във въжето и мечтите на Янков.
Тук е и духът на Стамен Станимиров – Железният Стамбата, майстор на спорта, участник в „Еверест – 84“, катерил върхове от Анапурна до Матерхорн, обучавал млади планинари, спасител и приятел, за когото благородният жест беше принцип, а планината – религия. Почит е отдадена и на Йордан Зашев – Даката, земляк от Друмохар, член на националния отбор по алпинизъм, изкачил Елбрус и гигантите на Памир, загинал под връх Ловница в Рила.
Водещата Светла Радкова прочете откъс от „Приказка за дъжда“ – дълбок текст за доброто, злото и надеждата, в който дъждът отмива бездушието, фалша, завистта и примирението, за да роди свят с милиони деца и сърца, отворени като книга. Посланието на Янков остава: човек губи цял живот по нещо, но е важно да запази вярата в смисъла на това, което прави. „Не питай за цената на мечтата – бори се, литвай, падай и умирай“, е написал той – извикано от себе си като пред скок над бездната.
Днес, на 2792 метра над морето, Людмил Янков е там – гледа от върха, който вече носи неговото име. Четвъртият по височина връх в Рила, доскоро известен като Безименния, е преименуван на „Людмил Янков“ – знак, че духът му остава сред снеговете и небето. Планината се поклони пред името му, а хората му се отблагодариха. И пак заедно ще катерят върховете – въжето като мълния ще разсича нощта и ще осветява лицата им, изсечени от гранита на мъжеството, приятелството и порива към висините, разказва Силвия Михова – секретар на дружеството.
