8 септември – ден, в който вярата, словото, солидарността и историята ни срещат с отговорността към човека
Има дати в календара, които сякаш събират събития без видима връзка помежду им. 8 септември е една от тях. За православните християни това е Рождество на Пресвета Богородица – Мал(к)а Богородица. Ден на раждането, майчинството и надеждата.
На 8 септември светът отбелязва и Международния ден на грамотността. Той е провъзгласен от ЮНЕСКО през 1966 г., а от 1967 г. се отбелязва ежегодно. През 2026 г. се навършват 60 години от неговото учредяване. ЮНЕСКО определя грамотността като фундаментално човешко право, което отваря път към други права, свободи, знания и пълноценно участие в обществото.
Същата дата е свързана и с Международния ден на солидарността на журналистите, установен през 1958 г. в памет на чехословашкия журналист Юлиус Фучик, екзекутиран на 8 септември 1943 г.
А българската история е оставила върху тази дата още два много различни отпечатъка. През 1926 г. България е изправена пред огромен човешки и държавен проблем – устройването на бежанците, дошли в страната след войните и променените граници. Тя получава т.нар. Бежански заем под егидата на Обществото на народите, предназначен за устройването на огромния брой бежанци, потърсили нов живот в страната. Тогава се търсят финансови, международни и практически решения. Сто години по-късно думата „бежанец“ отново присъства ежедневно в европейския обществен разговор. НЧ „Пробуждане – 2022“ с. Шипочано представи своя философски прочит преди 2 години именно чрез страниците на „Инфомрежа“.
Двадесет години по-късно, на 8 септември 1946 г., българите са призовани да гласуват на референдум за промяна на формата на държавно управление. От участвалите в гласуването 92,72% гласуват за народна република. Десетилетия по-късно Конституционният съд ще посочи, че използваният начин за промяна на формата на управление е противоречал на действащата тогава Конституция, която е предвиждала друг ред.
Какво общо може да има между Богородица, грамотността, журналистиката, бежанците и един референдум отпреди осемдесет години?
На пръв поглед – почти нищо.
А всъщност в центъра на всяка от тези истории стои един и същи образ.
Човекът.
Да вярваш. Рождество Богородично ни връща към началото. Към раждането на дете. Към майката. Към семейството. Към надеждата, която човек свързва с появата на нов живот.
В християнската традиция раждането на Пресвета Богородица е начало на събития, чийто смисъл предстои да се разкрие. И може би точно това прави вярата толкова човешка.
Да вярваш означава да виждаш възможност там, където все още няма резултат.
Да знаеш. Но човекът не живее само с вяра. Той има потребност да познава света, в който живее. Да чете. Да разбира. Да сравнява. Да задава въпроси. Да разпознава истината от заблудата. Да може да взема решения.
Затова грамотността никога не е била просто способността да разчетем буквите върху страницата. Днес тя означава много повече.
В свят, в който информацията достига до нас за секунди, грамотният човек трябва не само да прочете написаното, а да може да попита:
Кой го казва?
Защо го казва?
На какви факти се основава?
Какво липсва?
Мога ли да му се доверя?
През 2026 г. Международният ден на грамотността отбелязва своята 60-годишнина под мотото на ЮНЕСКО „Грамотност за хората, планетата и просперитета“.
Шест десетилетия след обявяването му въпросът за грамотността не е станал по-маловажен. Напротив. Защото никога не сме имали достъп до толкова много информация – и никога необходимостта да умеем да я разбираме не е била толкова голяма.
Да говориш. Между информацията и човека обаче стои още една голяма отговорност.
Словото. Журналистът пита там, където другите не могат да попитат. Търси там, където отговорът не е очевиден. Разказва истории, които иначе могат да останат нечути.
Понякога свидетелства. Понякога предупреждава. Понякога просто съхранява факта, за да не може утре някой да каже, че той никога не се е случил.
Затова солидарността между журналистите не е само професионална солидарност. Тя напомня за необходимостта обществото да пази правото да задава въпроси и правото да получава информация. Но свободата на словото върви с нещо също толкова важно – отговорността за словото.
Защото думата може да информира. Но може и да заблуди. Може да сближи. Но може и да раздели. Може да помогне на човека да направи избор. Но може и да направи избора вместо него.
И точно тук грамотността и журналистиката се срещат: едната ни учи да четем, а другата носи отговорността какво ще има за четене.
Днес държавите се променят, границите се променят. Причините хората да напускат домовете си са различни. Но една картина остава почти същата: човекът, който е оставил дома си и търси място, на което отново да започне.
И тук думата „солидарност“ излиза извън журналистическата професия.
Тя се превръща в обществен въпрос:
Да помагаш.
Колко отговорни сме за човека до нас?
Не е необходимо да имаме еднакви позиции за миграцията, за политиките или за решенията на държавите, за да признаем човешкото измерение на този въпрос. Защото зад статистиката винаги стои някой конкретен човек.
С име. С история. С дом, който помни.
Да избираш. Референдумът за държавното устройство принадлежи на определен исторически период, чиито обстоятелства, законност и политическа среда трябва да бъдат разглеждани с цялата им сложност, а не през удобството на днешните кратки оценки.
Но осемдесет години по-късно, и особено в контекста на предстоящите президентски избори, той ни позволява да зададем един много по-голям въпрос:
Какво е необходимо, за да бъде един избор действително осъзнат?
Не е достатъчно човекът да получи бюлетина. Той трябва да може да прочете. Да има възможност да знае. Да има достъп до различни позиции. Да може да ги сравни. Да задава въпроси. Да разпознава манипулацията. И едва тогава да избере.
Точно затова демокрацията има толкова дълбока връзка с грамотността и свободното слово.
Грамотността дава инструментите.
Информацията дава знанието.
Свободното слово дава възможността да чуем различното.
А изборът превръща човека от наблюдател в участник.
От книгата до общността
Има още една институция, която естествено стои между всички тези думи.
Читалището. Тази година се отбелязват 170 години читалищна дейност. То е родено от разбирането, че книгата не е само книга, културата не е само забавление, а грамотността не приключва с научаването на азбуката.
Читалището събира в едно знание, памет, слово и общност.
И може би точно затова днес, като председател на НЧ „Пробуждане-2022“ – с. Шипочано, намирам особен смисъл в думата „пробуждане“. Пробуждането не е просто да отвориш очи. То е да поискаш да видиш. Да поискаш да знаеш. Да имаш смелостта да попиташ. Да изслушаш различния от теб. Да помогнеш на човек, който има нужда от теб. Да пазиш паметта.
И когато дойде моментът – да направиш своя избор със съзнанието, че носиш отговорност за него.
Затова 8 септември не ми изглежда като случайно събрани върху една календарна страница празници и исторически събития.
В тях откривам един човешки път:
ДА ВЯРВАШ.
ДА ЗНАЕШ.
ДА ГОВОРИШ.
ДА ПОМАГАШ.
ДА ИЗБИРАШ.
Раждаме се с достойнството да бъдем хора. А бъдещето не започва утре. То започва от начина, по който вярваме, четем, говорим, помагаме и избираме днес.
д-р Ирина Йовчева
председател на НЧ „Пробуждане-2022“ – с. Шипочано
