В църковния двор на "Света Троица" в Банско лежат мощите на известен местен търговец. Надгробната плоча, покрита с мъх, донесена от Пирин, е запазена с автентичните си надписи от времето на полагането на останките.
До нея се издига и плочата на Дядо Иконом Чучулайн.
Кир Благо и битката при Мозговица
Освен от хайти Банско е набеждавано и от други турски разбойници, тормозили селото много време.
Главатар на бандата бил Индже Юсеин. Разбойниците залавяли хора от разложките села и търсели откуп за тях. Същото сполетяло и сина на дядо Иван Баряков, овчар в планината.
Пленникът бил държан в местността Мозговица и „струвал” 50 турски златни лири.
Дядо Иван нямал тази сума, затова потърсил помощ от чорбаджията Кир Благо Тодев. Търговецът не отказал да помогне, заложил и часовника си срещу условието, че лично ще присъства на „размяната”.
Главатарят на бандититите разбрал кой ще даде откупа и потърсил двойна сума. Събитието станало през 1850 г. по думи на Костадин Д. Сирлещов.
Кир Благо изпратил по-големия син на Иван Баряков да отнесе част от откупа и да проучи мястото, след което разбойниците били предадени на турските власти.
Индже Юсеин отмъстил на Кир Благо като го измъчвал, потапяйки го с главата надолу в река Места, влачейкики го по планинските скали. Отведен е в Неврокоп, където заплаща 300 златни турски лири, с които откупва свободата си. Завръща се в Банско, но с разбито здраве. Умира през 1862 г.
Освен с плочата духът му е запазен и в песен, създадена за него:
„Не е облак, нито роса.
Току си е дружина К’ир Благова
Най-напреди К’ир Благо,
а след него К’ир Никола,
а след него К’ир Дели Коста…
С дъзи пушчи, с остри саби… ”
„Неслучайни личности са погрбани в двора за църквата…” – дядо иконом Костадин Чучолайн/ Чучулиайн
Костадин Чучулиайн е роден през 1861 г.
Остава без баща, когато е на 9 години. Майка му се жени повторно у Витанови, където отвежда трите си деца. На 17-годишна възраст е назначен като учител от черковно-училищното настоятелство. Заради умайния си глас е привлечен в църковния хор на „Св. Троица”. През 1884 г. завършва Българската мъжка гимназия в Солун.Там е съученик с Радон Тодев.
Още като учител в банското третокласно училище Чучулиайн преписва „История славянобългарска”. Учаастник е в Кресненско-Разложкото въстание, а после е част от ВМРО.
На 1 януари 1901 г. е ръкоположен за свещеник от митрополит Иларион в Неврокоп. През събитията около аферата „Мис Стоун” духовникът е измъчван от турците с цел да издаде похитителите ѝ. Повторно бива задържан повреме на Илинденското въстание. Лежи в солунски затвор.
През 1904 г. Неврокопският митролопит го ръкополага за иконом. Поради тази му титла и цялата фамилия постепенно започва да се нарича Икономови.
През многото събития около българо-турските сражения иконом Чучулайн е задържан, измъчван от властите, а домът му обискиран многократно.
33 години служи в банската църква. След двумесечно тежко боледуване на 27 декември 1914 г. умира.
Опят и погребан в черковния двор до външната стена на олтара, иконом К. Чучулайн е увековечен като духовник, будител, революционер и баща.
Църковното настоятелство отпечатва следните думи във вестник „Пирински вести”:
„Дядо Иконом беше един от последните дейци из епохата на Възраждането и народните борби за свобода и независимост. Той се отличаваше с голямата си доброта, твърда воля и трудолюбие. За него ние ще пазим похвален спомен, достоен за неговата светла памет, която ще бъде вечна. Бог да те прости и поклон пред твоята светла памет, дядо Икономе!”
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ЗА:
Полумесец и кръст на входа на църквата
Дарителите, дали живот на църквата
