Поредицата "Паметта на Банско": Камбанарията към църквата „Св. Троица”

Снимка: Infomreja.bg

Камбанарията и часовниковата кула са единстени по рода си в България. . . Факт е, че той (Григор Благов Доюв) ние завещал образец на архитектурно творение...

Часовниквата кула е емблема на Банско.

Почти на всяка книга на корицата е изобразена кулата, присъстваща и на герба на града.

15 години след смъртта на Лазар Голев (Герман) банскалии прославят Димитър Доюв – Глигата ( Глигата е роден през 1810 г. Занаятът научил от дядо си Димитър Коюв), който поставя началото на строежа на камбанарията заедно с Лазар Глушков.

Строежът продължава от 1862 до 1865 г., за което говори надписът върху вградените камъни на четирите страни на кулата, намиращи се над кръглите отвори.

А уста Глигата умира като столетник ( на 108 г. ) през 1909 г.

Когато започнало изграждането на кулата, Доюв наредил от източната страна на черквата да се засеят 6 тополи, който днес липсват.  

Архитекрурната забележителност съчетава черковна камбанария и градски часовник. Мястото на кулата е в североизточната част на двора на църквата, до камнния зид.

Лето 1856
Спомоществование за саато
Определени от общината г-н Костадин и г-н Боян да собираа от народолюбивите братя сърдечното даване и да им бъде за здраве,  и за спасение, и за вечен спомен. 

Следват 151 подписа с имената на дарителите.

Кулата е във форма на правилна четириъгълна пирамида без никакви орнаменти по нея. Основата  ѝ е квадрат 5, 25 на 5, 25 метра,  дебелина на стените 1,20 метра. Тя се издига на вискочина 30 метра. Изкачването по нея се осъществява от вътрешна стълба със седем крила, осветени от тесни процепи в зидарията (мазгали, бойници).

Два корниза ограничават стаичката на часовника и разделят цялото тяло на три неравномерни части. Първата и най-широка част (15 м. ) е с остри ръбове, втората часовникова част(2, 60 м. ) е със заоблени ръбове и третата сводеста част (6 м. ) е с калемни такива.

Дебелината на стените в най-горната част е 80 см. Тя е отворена от четирите страни с 4-метрови каменни арки, които дават възможност звука от камбаните да се разнася по-добре. Четирите сводести арки са скопчани с дебели железни шини.

Покривът е слабонаведен и с извити краища на турски керемиди, които красиво поръбват стрехите.

Над покрива се издига купол, която е ажурена 6-стенна постройка с шест сводести отвора, а покривът на купола – къдрав от дванадесетте триъгълни покривни плоскости, покрити с дебела цинкова ламарина. Той завършва с муров кръст с позлатен гръмоотвод отгоре.

Кулата е изцяло изградена от кръгли камъни, които в ъглите са цели блокове, а в средата са по-дребни.

В подземието на кулата има правоъгълна врата, обкована с желязо, която води в огнеопорен склад, осветяван от два мазгала. В него се съхраняват парите и даровете на черквата.

Също през масивна желязна врата се влиза в кулата. Горе под свода над чардака високо са окачени 4 камбани, наредени по големина и тоналност, изработени с прибавка от сребро за ечене.

Средната част на кулата, между два корниза, представлява стая с четири кръгли отвора с диаметър 75 см. При строежа тази стая била предназначена да бъде инсталиран часовник с четири циферблата. Този часовников механизъм тежи повече от 500 кг.

Зъбчатите му колела се задвижват от два големи правоъгълни камъка, окачени на дебели въжета. Контролирани от махалото, камъните се спускат до дъното на кулата в ограден с дъски бунар. Чрез навиване камъните се изкачват отново нагоре. Сложният механизъм върти стрелките на два срещуположни циферблата и всеки час голям железен чук удря върху голяма камбана.

Този часовник е създаден от майстор Тодор Хаджирадонов - Фабрикаджи. Негови часовници има още в Благоевград, Петрич, Зографския манастир, Цариград.

Забележителното е, че банскалията е бил самоук, черпил е опит от виенските механизни, които наблюдавал като млад.

Непосредствно преди самото монтиране на механизма на майстора е дадена сумата от 80 златни турски лири, която е била далеч от уговорените 120.

Обиден от неспазената дума, Хаджирадонов продава на Зографския манастир изработения от него чертифиферблатов часовник за 150 турски лири. Като дарение на банската църква уста Тодор създава нов двуциферблатов часовник, като остават празни отворите от изток и запад.

Говори се, че са негови думите:

Нека зеят тези две дупки за кулата и да напомнят за погазената честна дума!

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ЗА:

Начало на строежа

Полумесец и кръст на входа на църквата

Дарителите,  дали живот на църквата

Архитектурата на храма

Банската художествена школа

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2za