Днес нямаше по-оживено място в Гоце Делчев от парка на града. Дългоочакваният сняг най-после позволи на родители, баби и дядовци да извадят шейните и да зарадват децата със зимни удоволствия.
Център на забавленията, разбира се, беше височината със статуята на козела. Макар и къси, „пистите“ предизвикваха неповторими емоции. Картината беше повече от динамична – спускане, нерядко падане, ставане, катерене и всичко отначало…
Не бяха малко и тези, които трупаха сняг за снежен човек. Малки момиченца, видимо доволни от себе си, носеха цели товари пръхкав сняг. И паркът ехтеше от възторжени викове, смях и закачки…
Възрастните минувачи се усмихваха при вида на всеобщото забавление. Сигурно си спомняха своето детство и лудешките зимни игри.
Щастливи изглеждаха и двете мечета, здраво прегърнати, с нахлупени бели калпаци. Край тях пърхаха с крилца неизменните обитатели на парка – врабчетата, после се стрелкаха към клоните на близките храсти и палаво се гонеха, досущ като в детска игра…
