Всеки шести българин живее с психично разстройство, а в световен мащаб повече от 1 милиард души са засегнати от подобни състояния. Данните поставят акцент върху необходимостта от по-добра превенция, навременна подкрепа и достъп до качествени здравни услуги. На 10 октомври отбелязваме Световния ден на психичното здраве.
Психичното здраве е съществена част от общественото здраве, като влияе пряко върху качеството на живот, социалното включване, възможността за трудова реализация и икономическото развитие. Сред най-разпространените психични състояния в света са депресивните и тревожните разстройства.
По данни на Министерството на здравеопазването в България приблизително 16,4% от населението живее с психично разстройство. Психичните разстройства са и втората водеща причина за години живот с увреждане в страната. Всяка година на 10 октомври България се присъединява към международните инициативи за повишаване на осведомеността и преодоляване на предизвикателствата в областта на психичното здраве.
През 2026 г. Световната здравна организация (СЗО) провежда кампанията под мотото „Гласът на личния опит: истински гласове, реална промяна“. В центъра ѝ са хората, които имат личен опит с психични затруднения, и признанието, че техните знания и преживявания са ценна форма на експертиза.
Посланието на инициативата е за по-пълноценно участие на тези хора във формирането на политики, планирането на дейности и предоставянето на услуги. Сред водещите теми тази година са преминаването към грижа извън институциите и активното включване на засегнатите хора във вземането на решения, които определят живота им.
Деинституционализация и грижа в общността
СЗО насочва вниманието към прехода от дългосрочна психиатрична грижа в институции към ефективни услуги, съобразени с индивидуалните потребности на човека. В тази връзка организацията представя ново практическо ръководство, предназначено да подпомогне процеса.
Деинституционализацията не се изчерпва със закриването на институции. Тя предполага изграждането на достъпни и качествени услуги в общността, които осигуряват необходимата подкрепа и дават възможност на хората да живеят с достойнство, да правят самостоятелен избор и да поддържат връзка със семействата и близките си.
Според представените данни само 9% от държавите в света са приключили напълно този процес, докато 53% все още са в началния му етап. В същото време 49% от регистрираните приеми в психиатрични болници са принудителни, а 23% от болничните престои продължават повече от една година.
Тези показатели подчертават значението на развитието на услуги, ориентирани към човека, както и на подкрепата, която позволява на хората да участват пълноценно в обществения живот.
Личният опит като знание и експертиза
Друга основна тема на кампанията е признаването на знанията, придобити чрез личен опит с психични затруднения. Това е специфична форма на експертиза, която не може да бъде заменена единствено с академично образование или професионална подготовка.
Затова СЗО призовава хората с подобен опит да бъдат включвани като равноправни партньори още в началото на процесите по разработване на политики и услуги. Участието им трябва да продължава и при прилагането, наблюдението и оценяването на тези политики.
Данните от проучването на СЗО „Атлас за психичното здраве 2024“ показват, че включването на хора с личен опит все още не е утвърдена практика навсякъде по света.
37% от държавите, участвали в проучването, посочват, че включват хора с личен опит в обучението на здравни работници от първичната помощ. Други 45% съобщават за сътрудничество с тях и с групи, представляващи семейства и хора, полагащи грижи, при планирането, предоставянето или наблюдението на услуги за насърчаване на психичното здраве, превенция, лечение и рехабилитация.
В 59% от държавите законодателството в областта на психичното здраве е разработено след консултации с хора с личен опит. Сред страните, които имат политика или план за психичното здраве, 80% посочват, че при подготовката им са проведени подобни консултации.
Министерството на здравеопазването заявява, че ще продължи усилията си за превенция и ранна подкрепа, по-добър достъп до качествени здравни услуги, защита на човешките права и засилване на сътрудничеството между различните сектори.
В основата на тези действия остава човекът – неговото здраве, достойнство и права, както и възможността му да участва активно във вземането на решения, които засягат живота му.
