Празнуваме чудото на Възкресението Христово!
Великден, смятан за най-големия християнски празник, всяка година озарявa българските домове. Въпреки че по време на Коледните празници честваме раждането на Христос, той доказва, че е Син Божи, именно след като възкръсва на третия ден.
Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан. Жените мироносици откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.
Интересното е, че събитията на Великден се случват около еврейския празник Пасха. Пасхата също е свързана с лунния календар и подобно на Великден, всяка година променя датата си, но има правило, според което той не може да се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около него.
Принципът на определяне води началото си от Първия вселенски събор през 325 година и се приема, че се празнува от всички християни в неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни честват празника, идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.
Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да се пременят в нови дрехи, да не се работи по великденските празници.
