Търпението остава важно, но бдителността трябва да има малко по-голяма тежест след решението на Европейската централна банка през септември и актуализираните икономически прогнози. Това заяви управителят на Българската народна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев по време на видеоконференция на MNI Connect.
По думите му септемврийското повишение на основните лихвени проценти е било премерен отговор на променената перспектива за инфлацията, но не означава край на действията и не поставя паричната политика на предварително определена траектория.
„Това не е призив за автоматично затягане. Означава да дадем време на предходните решения да проявят ефекта си, като същевременно останем готови да реагираме, ако данните сочат по-голяма устойчивост на инфлационния натиск“, посочи Радев.
Той отбеляза, че инфлацията остава над целевото равнище, докато енергийният шок може да се окаже по-продължителен от първоначалните очаквания. В същото време икономиката на еврозоната се е оказала по-устойчива, отколкото мнозина са прогнозирали.
Според Радев ключовият въпрос е дали енергийният шок ще остане концентриран основно в енергийния сектор, или постепенно ще се превърне в по-траен и широкообхватен инфлационен натиск.
Прогнозата за инфлацията остава несигурна
Управителят на БНБ посочи, че базисният сценарий за развитието на инфлацията се е променил, но остава именно сценарий, а не гаранция.
Експертите на ЕЦБ очакват общата инфлация да достигне средно 3,0% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и 2,1% през 2028 г. За инфлацията без енергия и храни прогнозата е за 2,5% през тази година, 2,6% през следващата и 2,3% през 2028 г.
Базовата прогноза предполага, че прекият ефект от по-високите цени на енергията постепенно ще отслабне, а по-затегнатите финансови условия ще подпомогнат връщането на инфлацията към целевите 2%.
Въпреки това диапазонът на възможните резултати остава широк. Радев посочи анализ на ЕЦБ, според който промените в цените на едро на природния газ вече могат да се пренасят по-бързо към потребителските цени на газа, макар че ефектът върху цените на електроенергията може да бъде по-слаб.
Все още няма достатъчно яснота колко дълго ще продължи енергийният шок и как ще реагират домакинствата и предприятията.
Икономиката на еврозоната показва устойчивост
По думите на Радев растежът се е оказал малко по-устойчив от очакваното. Вътрешното търсене се запазва, пазарите на труда остават сравнително силни, а по-високите публични инвестиции и инвестициите в определени частни сектори подкрепят икономическата активност.
Той обаче предупреди, че устойчивостта не трябва да се приема като неуязвимост.
Финансовите условия са се затегнали, разходите по заемите са по-високи, а динамиката на кредита остава неравномерна. Външната среда също остава изключително несигурна.
Затова, според Радев, балансът на рисковете е различен за инфлацията и растежа – рисковете за инфлацията са във възходяща посока, докато рисковете за икономическия растеж са в низходяща.
Той подчерта, че силата на търсенето има значение за начина, по който енергийният шок се пренася в икономиката. Устойчива икономика може да поеме по-лесно подобен шок, но същевременно силното търсене може да улесни прехвърлянето на по-високите разходи на предприятията към крайните цени.
Все още няма широкообхватни вторични ефекти
Димитър Радев обърна специално внимание на устойчивостта на инфлационния натиск.
Според него основният въпрос не е само движението на цените на петрола или природния газ, а дали по-високите енергийни разходи започват да променят ценообразуването, динамиката на заплатите и инфлационните очаквания.
„Понастоящем не наблюдаваме широкообхватни вторични ефекти“, посочи той.
Растежът на заплатите се забавя, натискът при услугите остава сравнително ограничен, а пазарните измерители на дългосрочните инфлационни очаквания като цяло остават добре закотвени.
В същото време последното Проучване на потребителските очаквания на ЕЦБ отчита повишение на инфлационните очаквания при всички наблюдавани хоризонти. Тригодишните очаквания са достигнали 2,9%, а петгодишните – 2,5%.
Радев отбеляза, че проучването е проведено преди последното изостряне на ценовия натиск при енергията. Според него резултатите не показват откъсване на очакванията от целта, но са сигнал за необходимост от внимателно наблюдение.
Данните за заплатите постъпват със закъснение, докато предприятията могат да променят ценовата си политика, преди това да стане напълно видимо в общите икономически показатели.
Следващите решения ще зависят от данните
Радев подчерта, че трите основни фактора, които са били в основата на септемврийското решение на Управителния съвет на ЕЦБ, ще продължат да определят и бъдещите решения – перспективата за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика.
През септември Управителният съвет повиши трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 25 базисни точки.
Ако натискът от енергийните цени отслабне, по-широкият инфлационен натиск остане ограничен и трансмисията на паричната политика се окаже по-силна от очакваното, ще има повече възможност предходните решения да бъдат оставени да проявят ефекта си.
При обратния сценарий – ако енергийният шок се окаже по-продължителен, ценовият натиск се разшири, инфлационните очаквания продължат да се повишават или трансмисията се окаже по-слаба от очакваното – основанията за допълнителни действия ще се засилят.
Същевременно по-съществено отслабване на кредита, инвестициите и търсенето в резултат от по-затегнатите финансови условия също ще трябва да бъде отчетено при оценката на средносрочната инфлационна перспектива.
„Това не са отделни или механични критерии. Те формират една цялостна оценка дали позицията на паричната политика е достатъчна за устойчивото връщане на инфлацията към 2 процента“, заяви Радев.
Той беше категоричен, че септемврийското решение не предопределя следващото.
„Нито ново повишение, нито пауза следва да се приемат като изходен сценарий. И двете зависят от данните“, подчерта управителят на БНБ.
По думите му пазарните допускания за лихвените проценти, използвани в прогнозите, са основа за изграждането на прогнозния сценарий, но не представляват ангажимент на Управителния съвет на ЕЦБ.
Фискалната политика също има значение
Според Радев перспективата пред инфлацията ще зависи и от реакцията на фискалната политика.
Подкрепата при тежък външен шок може да бъде оправдана, но трябва да бъде временна и целенасочена. Широкообхватните мерки могат да стимулират търсенето, да забавят процеса на приспособяване и да ограничат наличното фискално пространство.
Затова надеждните публични финанси остават важна част от макроикономическата устойчивост.
Радев: България трябва да залага на производителност и инвестиции
В изказването си управителят на БНБ постави акцент и върху България като малка, отворена и конвергираща икономика.
По думите му опитът на страната показва защо общата парична политика трябва да бъде допълвана от стабилни национални политики. Външните шокове могат бързо да се пренасят към вътрешната икономика, а динамиката на инфлацията и кредита може да се различава от средната за еврозоната.
За България това означава не само управление на цикличните рискове, но и продължаване на прехода към модел на растеж, който в по-голяма степен се основава на производителност, инвестиции и по-висока добавена стойност.
Радев посочи необходимостта от укрепване на фискалната позиция, надеждни публични финанси, възстановени буфери и достатъчно пространство за реакция при бъдещи икономически шокове.
Той определи ефективния надзор и подходящо калибрираните макропруденциални мерки като важни допълнения към паричния съюз.
„Най-добрата защита срещу повтарящи се шокове не са постоянните компенсации, а по-силните институции, разумните буфери и по-голямата способност за адаптация“, заяви управителят на БНБ.
В заключение Радев подчерта, че след септемврийското решение ЕЦБ е предприела действия, но следващата стъпка не е предварително определена.
„Ще продължим да вземаме решения от заседание на заседание, въз основа на постъпващите данни, без предварително да се обвързваме с конкретна траектория на лихвените проценти“, каза той, цитиран от пресцентъра на БНБ.
