Тази вечер от 19.00 часа признателна Белица ще се преклони пред подвига и саможертвата на славните илинденци.
Днес, 17 септември 2015 г., се честват 112 години от Илинденско-Преображенското въстание, в което Белица дава свидни жертви.
Една малка Белица, която остави дълбока диря в историята на България със 120 души - мъже, жени и деца, зверски убити в този ден. Една малка Белица, която ненепразно бе определена да бъде център на въстанието и бе възложено на беличанина даскал Васил Теофилов да нарисува знамето на Илинденско-Преображенското въстание.
През 1903 г. заради активното си участие в Илинденско-Преображенското въстание, Белица е опожарена до основи. В пламъците на пожара изгарят над 475 човека и са убити повече от 120 мъже, жени и деца.
В този ден, местните чети с войводите Захари Кошов и Никола Дюлгеров, със 108 души четници и с четата на Георги Николов и Лазар Топалов от 30 души, обединени и обучени от генерал Цончев и по предварително начертания стратегически план, навлизат в Белица.
Ужас обхваща цялата чета на воеводите от Белица и четата на полковник Янков, когато заварват обгърнатото в пламъци село. Ужас обхваща войводите и четниците, когато виждат битката в центъра на Белица в местността „Средореко”, където намират посечени от ятагана местните хора.
Четите започват незабавни действия. Организират останалото местно население за изтеглянето им по пътеките на Рила към свободната част на България. Убежище на беличани дават Ихтиман, Долна Баня, Самоков и Дупница.
В историята на България завинаги ще остане масовия героизъм на Илинденци. Ненапразно през 2003 г. признателна Белица издигна в центъра на града паметник на илинденци, за да напомня на настоящите и идващите поколения за героизма на беличани, дали живота си, за да бъде България свободна и единна.
Вече 112 години този народен подвиг ни прави горди и непримирими пред паметта на жертвите не само от Белица, но и в целия Пирински край. Чествайки и днес непреходната слава на илинденци, ние, техните потомци, отдаваме нашата почит и преклонение към всички борци, дали живота си за свобода и справедливост.
Затова и днес, както всяка година на 17 септември, отново сме тук, за да се преклоним пред подвига, мъката и саможертвата на всички знайни и незнайни жертви в Илинденско-Преображенското въстание.
