Денят на Св. Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово – 27 декември, и е последният празник в годината, за който хората казват, че „затваря кръга“.
Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.
След Възнесението на Христос били избрани 7 души дякони (служители), които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан. Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона (съвет на юдейските старейшини) влизат в спор със Св. Стефан, но не устояват на „духовната му сила и мъдрост“.
Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Моисеевия закон. Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето: „Господи, не им зачитай този грях!“.
Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През V в. част от мощите му са открити чрез видение и поставени в Сионския храм в Йерусалим. Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава “ венец“.
Единствената в света желязна черква, българската черква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик Св. Стефан.
На 27 декември имен ден празнуват всички, които носят името: Стефан (означава – венец), Стефана, Стефания, Стефка, Стамен (означава – постоянен), Венцислав, Запрян, Стоян, Стоянка, Стойно, Стойко, Стойне, Стойна, Стоил, Стоимен, Цанка, Цонка, Цонко, Соня, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава. /Сalendar.dir.bg/
