У нас празникът е известен още като Благовец или Половин Великден
Благовещение е един от големите пролетни празници.
Той е част от Великденския празничен цикъл и винаги се отбелязва на 25-и март.
Благовещение e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат.
Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.
Ние, българите, наричаме този празник още Благовец или Половин Великден.
Поверието гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец - благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават.
Каквито дела вършиш на Благовещение, това ще правиш и през цялата година. Затова на Благовец се яде, празнува, броят се пари.
В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) Също така е традиция на този ден на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник — риба с ориз. Задължително се пече пита, която, намазана с мед, се раздава на съседи и близки.
Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.
Имен ден празнуват Благовест, Благо, Благой, Блаже, Блага, Благовеста, Блага, Вангел, Ванго, Евангелина, Ванга.
