Разлог отдаде дълбока почит тази вечер, когато градът се преклони пред героите и жертвите на Кръстовденското въстание – едно от най-драматичните и величави събития в местната история, вплетено в голямата Илинденско-Преображенска епопея. С тържествено шествие, поднасяне на венци и цветя и заупокойна молитва, жители и гости на града почетоха онези, които преди 123 години поставят свободата над собствения си живот.
В нощта на 14 срещу 15 септември 1903 г., когато Българската православна църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен – Кръстовден, избухва въстанието в Мехомия – днешен Разлог. Градът се превръща в ключов център на въстаническите действия, а щабът е разположен в Хаджиевата къща, откъдето започват първите стъпки към бунта.
Разлог плаща тежка цена за своя стремеж към свобода – близо 100 опожарени домове, 40 осъдени на затвор и 42 загинали разложани, чиито имена остават завинаги в паметта на града. Сред тях са братята Иван и Петър Юрукови, братята Димитър и Костадин Кулини, Никола Димитров Юруков, Георги Иванов Трамбев, Костадин Пулин, както и войводите Мирчо Кипрев Максев, Георги Кондев, поручик Владимир Каназирев, Петър Лачин, Атанас Чилев, Миладин Найденски, Димитър Ботков, Благой Даскалов, Петър Каназирев и Минко Колевичин.
Особено силно място в историята на Кръстовден заема съдбата на Магделина Юрукова, наричана разложката баба Тонка. От нейния дом тръгват младите мъже към своята Голгота, а тя ги изпраща с болка и величие. По време на сражението стои на покрива, вперила поглед към Андъците – там, където се бият двамата ѝ братя и двама от синовете ѝ. След края на боя именно тя първа отива на полесражението, за да затвори очите на своите деца – майка, която носи най-тежкия кръст на въстанието.
Разлог пази признателност и към други достойни българки, споделили съдбата на баба Магделина – Милана Лазе Рачева, Памфилия Кръстьо Кондева, Елена Кипре Максева, Къта Благо Даскалова, Райна Николова Каназирева и Фидана Благо Жегова.
В памет на загиналите по време на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание от 1903 г. беше отслужена заупокойна молитва от свещеноиконом Янко.
В словото си кметът на община Разлог Красимир Герчев подчерта, че 123 години по-късно Кръстовденското въстание остава не просто историческа дата, а памет, завет и дълг. Той заяви: „Всяка година, на 15 септември, Разлог свежда глава пред една от най-величавите страници в своята история – 123 години от избухването на Кръстовденското въстание – неизменна част от Илинденско-Преображенската епопея. То, както Илинденско-Преображенското въстание, не постига непосредствената си цел – свободата на родината. Но Кръстовден, заедно с Илинден и Преображение, постигна нещо безсмъртно.“
Кметът допълни, че въстанието показва на света непримиримостта на българите в Македония и Одринска Тракия, готови да жертват живота си за свобода, чест и национално достойнство. „Затова 123 години по-късно Кръстовден не е само историческа дата. Той е памет, завет и дълг да бъдем достойни наследници на онези, които предпочетоха свободата пред покорството.“
