Почина един от най-сериозните историци – изследователи на съдбите на бесарабските българи и на Северна Добруджа, проф. Жеко Попов в Кюстендил.
Той е учен с международна известност и мисия.
Проф. Жеко Попов е роден на 19 юли 1942 год. в село Жегларци, община Тервел, завършва история през 1969 г. във Великотърновския университет „Св. Св.Кирил и Методий”.
През есента на същата година (вече женен за Райна Илчева от Кюстендил) и с малката си дъщеря Албена се премества в родния град на съпругата си.
Научните си издирвания започва в областта на историческото минало на добруджанския край, като през 1972 год. издава книгата „Жегларци, Орляк, Зърнево и околността”.
В Кюстендил той се откъсва временно от добруджанската тематика, но с постъпването си в Института по история възобновява тези свои научни интереси.
Основните теми в научното му творчество са: история на Добруджа и българо-румънските отношения (1878-1918); връзките на куцо-влашкото (аромънско движение) в Македония с тамошните националноосвободителни борби на българите; народно-либералната (стамболовистката) партия; биограф на Ефрем Каранов, Димитър Петков, фамилията Петкови и румънския поет от български произход Панайот (Панаит) Станчов – Черна; Кюстендил и окръгът и мястото на този край в националноосвободителното движение на сънародниците ни в Македония, както и в икономиката, политиката и културата на българския народ след Берлинския конгрес.
За Жеко Попов Регионална библиотека „Емануил Попдимитров” гр. Кюстендил – отдел „Краезнание” през 2007 год. издаде пълна биобиблиография, като заслужено признание към личността и твореца, извървял благородния път на съзиданието, осеян с радости от постигнатото и с немалко огорчения.
По повод честването на 60–годишния му юбилей Жеко Попов споделя: „Добруджа е моята болка, Кюстендил – моя съдба”.
Само този израз е достатъчен, за да докаже всичко онова, което е бушувало в душата му.
Екипът на ИНФОМРЕЖА изказва съболезнования на близки, роднини и приятели на Жеко Попов.
