31-ви октомври, свечеряване. На фона на падащия мрак ярко се откроява светлината на факли. Те са там, пред паметника на Гоце Делчев в града с неговото име. После тръгват бавно надолу, спират се пред паметника на Христо Ботев, пред морената – израз на почитта към Яворов, първия кмет на града, изминават цялата главна улица, за да осветят мемориала на загиналите във войните, а малко по-късно и паметната плоча на войводата Стоян Мълчанков. И навсякъде след тях остават букети със свежи цветя.
Да, това е факелното шествие, с което за втора година Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в града дава израз на своето преклонение към народните будители! В него рамо до рамо крачат учители и ученици, и едните, и другите с чувство за отговорност и съзнание за важността на своята мисия. Защото тяхното шествие пресъздава българската история! В началото са внушителните портрети на най-славните наши владетели – княз Борис І и цар Симеон Велики. За достолепието на някогашната българска държава говорят също великолепните одежди и гордото излъчване на красива царска двойка. Но ето ги и Ботевите четници „с левове златни на чело“… Тук са и войниците, и представителите на интелигенцията, и духовенството, и отрудените българки, облечени в традиционните нашенски носии, а някои с черни забрадки, загубили мъже или синове във войните…
Но техният път не е потънал в мрак, осветяват го стройни младежи, здраво стиснали факли в ръце. Будителите водят народа напред, светлината на прогреса разкъсва мрака на робството!
Символика има и във факта, че в шествието участват и деца – бъдещето на народа. Те са четвъртокласници от ОУ „Св. Климент Охридски“ в село Борово и най-малките, възпитаници на ДГ „Детелина“ в града. Те също носят портрети на българските будители и букети от есенни цветя.
А над всички се веят българските знамена!
