България празнува 109 години от обявяването на независимостта си. Тя е провъзгласена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд с Манифест, който той прочита в двора на църквата "Св. 40 мъченици" в старопрестолния град Търново.
Обявяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор от 1878 г.
Денят на независимостта е обявен за официален празник от парламента на 10 септември 1998 година.
С акта от 1908 година България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.
Обявяването на независимостта е било благоприятствано от това че Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинският договор, се готвела да го наруши като анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.
Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата "Св. 40 мъченици" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава.
След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
След провъзгласяването на независимостта на България България започва да се нарича царство, а владетелят й цар.
Независимостта на България е неизменно свързана със Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
