Османи определи като успешна визитата си в София в началото на миналата седмица
Македонският министър на външните работи Буяр Османи призова за по-интензивна и постоянна комуникация с България, съобщава БГНЕС.
Когато има празно пространство, пространство без комуникация, тогава то се попълва от някой друг и той ни отнема дневния ред, променя траекторията, която бе начертана през месец юли, изтъкна той.
Османи посочи, че било постигнато съгласие за активиране на секторните работни групи, като следващата седмица екип от двете министерства на външните работи ще изработи календар с фиксирани срещи на петте групи, създадени в началото на годината. Те ще се срещат един път в месеца, за да поддържат постоянна комуникация и да следят за изпълнението на планираното, обясни Османи по време на среща с журналисти.
Той съобщи, че с българския си колега Николай Милков вече е договорил едно събитие.
Османи определи като успешна визитата си в София в началото на миналата седмица.
"Целта бе не само да се поддържа нормална комуникация, върщане към дневния ред, но да има и превантивна дипломация, защото започна да не ми харесва посоката и динамиката на отношенията ни с България и особено след голямата крачка, която направихме тази година. Тъй като там няма редовно правителство, исках да разговарям със служебния кабинет, но и с политическите партии", отбеляза външният министър на РСМ.
Относно новия закон, приет по бърза процедура от македонския парламент, който принуждава българските сдружения в страната да променят наименованията си, Османи призна, че е негова идея да се поиска мнението на Венецианската комисия по този въпрос и по-специално в частта му, която се отнася за вече регистрираните сдружения в миналото. Според него това е проблематично.
"България започна една сериозна кампания в международните институции по отношение на този въпрос и по-специално в Съвета на Европа. Ще ни бъдат необходими всички аргументи, за да докажем, че това не е така. Ако има нещо, с което сме признати в света, това е нашето отношение към общностите и гражданските права. Поради тази причина, за да не даваме аргументи на никого, реших да предложа на правителството да се обърнем към Венецианската комисия и ако тя каже, че всичко е наред, тогава никой няма да има аргументи срещу този закон", коментира той.
На 17 октомври македонски депутати одобриха да се внесе по съкратена процедура предложеният от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ проектозакон за изменение и допълнение на Закона за сдруженията и фондациите, а предложението бе прието с пълно единодушие от всички присъстващи 84 депутати без нито един "против" или "въздържал се".
Главният експерт във външно министерство Желязко Радуков поясни, че кога Законът за сдруженията ще влезе в сила, зависи от това кога ще бъде обнародван в държавния вестник на РСМ.
"Със сигурност ще забрани клубовете, въпросът е дали ще наложи промяна на имената. На това не можем да отговорим, защото това ще бъде решение на всеки един от тези клубове. Те ще имат възможността или да сменят своите имена, или да търсят своите права по съдебен път. Българската държава ще ги подкрепи и в двата случая", подчерта той.
