Моноспектакълът на Мариус Куркински „Черното пиле“ завладя сърцата и докосна по неповторим начин кюстендилската публика.
Голямата зала на Драматичен театър – Кюстендил бе притихнала, а зрителите – възхитени от професионализма и невероятната игра на Мариус.
Ето какво каза той специално за читателите на ИНФОМРЕЖА, непосредствено след представлението.
Вие ли избрахте текста на спектакъла и как се спряхте на него?
Аз избрах текста, на всички спектакли аз избирам текста. В началото исках да бъде нещо съвременно, през доста текстове преминах съвременни, но не намерих достатъчно силен текст, който да имам чувството, че трябва да звучи в театралната зала.
Тогава реших да заложа на нещо силно, нещо проверено, което съм играл през годините, на нещо, което ми е много скъпо на мен като човек, тъй като аз го свързвам с моите роднини и близки, които вече ги няма и по този начин си спомням за тях и връщам малко паметта на по-младите хора към едно не толкова далечно минало.
Идеята е да чуят как се е говорело, какви мъдрости са се изказвали тогава, намирам това за полезно за самосъзнанието на съвременните млади българи. За другите, които познават това време, аз просто ги усещам как с носталгия и много любов посрещат текстовете на Хайтов, тъй като те ги връщат в младостта.
Поразителна беше тишината в залата, какъв е вашият вик днес и сега, в това толкова объркано време?
Тишината беше много важна, защото аз много работя за нея. Много съм благодарен, че публиката пътува с мен по този начин. Процесът на усещане е взаимен между мен и нея. Моят вик са последните изречения, които събрах и с които напомних, че въпреки всичко пилетата са пропели…, т.е. да има човекът спомен и памет за красивото, което е постигнал, те са били кратки мигове може би за всички нас, но да има памет за тях, сърцето на човека да е готово да ги приеме, да стоят в него тези мигове на истинска човечност и именно на тях е посветено представлението.
Какво ще пожелаете на кюстендилци?
Аз много харесвам града и се чувствам много добре, представлението ми тук винаги се развива. Пожелавам на кюстендилци повече да умеят да се вслушват в другия, това е най-големият проблем на хората, че не чуват другия и не виждат неговите проблеми. А театърът е такова място, че публиката е задължена и за два часа трябва да се вслуша. Толерантност, взиране в другия, повече смирение, усилия за възпитание… нищо повече не трябва.
