Масово македонци и сърби посещават единствения останал ковач в Кюстендилско – бай Живко Иванов, който е кандидат- столетник. Мъжът е на около 90 години и макар и трудно, все още пали пещта и изработва различни произведения от желязо. Работилницата му се намира в района на квартал „Капията” в града.
Бай Живко е познат на целия град и не само. При него идват различни хора от съседните Сърбия и Македония за изработването на земеделски пособия, секири и други инструменти.
Срещата ни с дядо Живко преминава набързо, тъй като мъжът е вече на години и говорът му е труден.
„Яз съм трето поколение ковач. Наследил съм занаята от моя баща, а той от дядо ми. От 15-годишен започнах да работя и така до днес, но вече ми е много трудно”, казва дядо Живко.
Със насълзени очи той обяснява, че животът му никак не е бил лесен. Сега в работилницата му помага синът, но и той не желае да продължи занаята на предците си. „Имам внуци, но те се насочиха към търговията. Не искат да стават ковачи”, обяснява възрастният дядо и запалва пещта, където изработва своите изделия.
За момента при него най-търсени си остават земеделските инструменти. "Те не са като китайските, правя ги много по-здрави и удобни. Даже наскоро идваха хора от Македония и поискаха да им направя", казва със задоволство възрастният кюстендилец.
Част от дома му пък е превърнат в работилница и така още от далечната 1950 година.
„Няма човек, който да не е чул за бай Живко”, разказват и негови съседи.
