Йотова като журналист винаги казвала истината, като президент – също

По думите ѝ всички журналисти, които познава, споделят тази философия, защото професията изгражда специфичен поглед към обществото и събитията около него. Според нея истинското дълголетие в журналистиката се измерва чрез постоянство, вярност към професията и нейните принципи.

Йотова отбеляза, че журналистиката оставя траен отпечатък както върху начина на мислене, така и върху целия житейски път на човека. Тя припомни, че професионалният ѝ път е започнал именно в новините, където няма място за прикриване на истината.

Според нея работата в телевизионните новини изисква пълна откритост, защото журналистът застава пред зрителите всяка вечер, а аудиторията очаква достоверна и честна информация. Тя подчерта, че в новинарството няма възможност за повторение на живия момент и именно това учи журналистите да бъдат искрени, да печелят доверието на хората и същевременно да вярват на своите зрители.

„Този принцип спазвам цял живот и в другата си работа. Помага ми страшно много. Българската национална телевизия е огромна школа за мен“, заяви президентът.

В разговора тя коментира и промените в телевизионната среда, подчертавайки, че тя не може да изглежда по същия начин, както преди десетилетия. Въпреки това, според нея има нещо непроменимо в същността на медията.

„Няма как телевизията да бъде така, както е била преди 10 години, преди 20 години или 60 години. Но има нещо, което никога не се променя. Всъщност какво е телевизията – хващаш един момент от вечността, този момент минава през камерата и отива във вечността. Това е голямата магия на телевизията“, каза Йотова.

Тя изрази мнение, че достигането на 1000 издания е доказателство за съществуването на истински разговор между водещите, екипа и зрителите. По думите ѝ такъв успех е възможен само когато има искрена обич към предаването, към хората, които го създават, както и към публиката, за която е предназначено.

Според президента водещото качество в подобна комуникация е емпатията. Тя подчерта, че журналистиката е занаят, който изисква специфични качества и не е професия, подходяща за всеки.

По време на интервюто Йотова бе попитана каква е метафората на политическата кампания до този момент. Тя отговори, че не се стреми да поставя етикети и определения върху случващото се.

„Не се замислях върху това и не слагам определения. Кампанията е такава, каквато е. Аз я посрещам, аз знаех, че ще се опитат да я водят по този начин. Но аз ще правя кампанията за президентските избори такава, каквато аз и моят екип сме решили“, подчерта държавният глава.

Тя обяви, че стратегията ѝ ще бъде насочена към позитивен диалог и директна комуникация с хората.

„Кампанията ще бъде позитивна. Кампанията ще бъде разговор с хората по най-важните проблеми на страната. Затова аз съм непрекъснато между тях. Всеки може да дойде, да се допре до мен, да попита и това е най-пряката комуникация“, заяви Йотова.

Президентът коментира и нападките срещу нея, определяйки някои от тях като лични и изключително груби. Тя остави на анализаторите и журналистите да търсят причините за подобен подход в предизборната борба.

Йотова подчерта, че винаги е защитавала позициите си с аргументи, доказателства и факти, но никога не е влизала в спор, основан върху неистини.

„Аз мога да споря с аргументи, аз мога да споря с доводи. Мога да споря с факти, с примери, но не мога да споря с лъжи. Никога не съм го правила през целия си живот и нямам намерение да го правя“, заяви тя.

По думите ѝ разпространяването на неверни твърдения остава морална отговорност на хората, които ги създават и използват.

Президентът разкри, че част от хората, които днес стоят зад негативни кампании срещу нея, преди време са ѝ предлагали да използва подобна стратегия срещу свой политически опонент. Тя обаче е отказала, защото е предпочела различен модел на поведение и политическо общуване.

По повод въпроса защо кампанията се е превърнала в толкова лична, Йотова посочи, че вероятно съществуват както политически, така и чисто човешки обяснения за това, но предпочита остави тази тема за анализ на други.

Тя уточни още, че не е назначавала г-н Кандев и не се отказва от положителните оценки, които е давала за него в миналото.

Президентът заяви, че за разлика от своите опоненти не променя публичните си позиции според политическата конюнктура.

Йотова подчерта, че притежава силно чувство за държавност и не желае българските институции да бъдат поставяни в унизително положение. В тази връзка тя допълни, че не желае да използва личните проблеми на г-н Гюров за политически цели.

Тя припомни, че е заставала публично в негова подкрепа по време на атаки, свързани с дело в Люксембург.

„Казват, че няма ненаказано добро, но Господ си знае работата“, отбеляза Йотова.

По отношение на министър-председателя Румен Радев тя заяви, че той се справя успешно със своите настоящи задължения и няма необходимост да се кандидатира за президентския пост. Според нея отношенията помежду им биха останали същите като през последните девет години – основани на взаимно уважение, добро партньорство и общи решения в интерес на държавата.

Като ключова причина за успешния президентски мандат на Радев Йотова посочи неговата последователност.

„Най-успешната черта според мен е, че има принципи и ги отстоява, каквото и да му коства това“, каза тя.

Според президента най-голямата грешка на всеки политик е да изостави своите принципи, защото така губи доверието и надеждите на хората.

Йотова постави въпроса дали президентът може да бъде обвиняван за серията парламентарни избори през последните години, след като именно политическите партии не са успели да формират стабилно управление.

Тя заяви още, че когато вижда грешни решения, закони без очакван ефект или действия, които не обслужват обществения интерес, ще продължи да отправя критики към кабинета.

В същото време според нея в началото на настоящото управление се забелязва засилено желание за сътрудничество между институциите и търсене на обща визия за развитието на България.

„Правителството се радва на много сериозна подкрепа. Аз го виждам през хората“, каза Йотова.

Тя коментира и отдалечаването на гражданите от политическия процес през последните години, определяйки като причина дълбоката пропаст между обществото и институциите.

По думите ѝ формално е имало държавни институции, но често е липсвала истинска държавност, а на преден план са били поставяни зависимости и лични интереси. Според нея именно затова доверието трудно се възстановява и подобни модели не се преодоляват лесно.

Йотова увери, че с Радев ще продължат да говорят в един тон по всички въпроси, които попадат в конституционните правомощия на президента и са свързани с националния интерес.

Тя коментира и темата за временния бюджет, като призна, че решението ѝ не е било посрещнато с одобрение от всички политически среди. Въпреки това е останала удовлетворена заради получената подкрепа от бизнеса, общините и различни институции.

По думите ѝ манипулирането на бюджетни данни и създаването на заблуждаващи финансови интерпретации не бива да се допуска занапред.

„Този масаж с бюджета повече не трябва да бъде допускан“, категорична бе тя.

По темата за помилването на т.нар. Петрички Ескобар Йотова посочи, че зад решението стоят сериозна експертна оценка, медицински заключения и стриктно спазване на законовите процедури.

Тя подчерта, че институцията е действала единствено въз основа на документи и компетентни становища, включително проверки, изискани от Министерството на правосъдието.

„За тях е важното да се залепи този етикет“, коментира тя по адрес на критиците по темата.

Според Йотова никой не би предприел подобно решение, ако е имал дори минимално основание да предполага бъдещо престъпление или противоправни действия.

Президентът се спря и на случая „Петрохан“, който определи като една от най-болезнените обществени рани.

„Петрохан е една от най-кървящите рани на нас като общество“, заяви тя.

Йотова говори емоционално за трагедията, свързана със смъртта на две деца, и постави поредица от въпроси за причините, позволили възникването на подобна паралелна среда.

„Как сме допуснали този паралелен свят в нашето общество? Как сме допуснали тези деца да не ходят на училище? Как тези хора са се домогвали до тези деца?“, попита тя.

Според президента обществото е длъжно да достигне до пълната истина и да провери дали подобни структури не съществуват и на други места в страната.

Тя беше категорична, че тази обща болка трябва да бъде осмислена и преживяна, за да може обществото да излезе по-силно от кризата.

Йотова разкритикува и политиците, които според нея омаловажават тежестта на подобни действия с прекалено умерени определения.

В заключение президентът заяви, че вярва във възможността за мир в световен мащаб.

„Единственият начин да се стигне до мир е масата на преговорите“, подчерта Илияна Йотова.