На 16 януари Православната църква отбелязва празника Поклонение на честните вериги на свети апостол Петър
Празникът Южници верижници /“Св. Вериги”, “Вериги на ап. Петър”/ се отбелязва на 16 януари и традиционно е свързан с работата на хората, които се занимават със земеделие и пастирство. Названието "Южници" идва от южните ветрове, а "верижници" – от символиката на верижната работа, която се изпълнява в този период от годината. Този ден има своето място в традиционния селски календар, свързан със зимния труд и подготовката за пролетта. Той е първият от комплекса Антоновден – Атанасовден (16-17-18 януари ) и е подготовка за другите два празника, също посветени на гръмотевицата, за която се смята, че е небесна стрела.
Някои от големите празници имат своите летни/зимни еквиваленти. и на някои места се възприема като зимен аналог на Петровден. Поради влиятелната обредност на празничния ден някои предци определяли празника като зимен еквивалент на Илинден.
По традиция се празнува за здраве на домашния добитък, да не пада и да не си разранява краката. По време на празнуването не трябвало да се извършва никаква стопанска и домакинска работа. Добитъкът не се впрягал с цел да се съхрани здравето и плодовитостта му. Къщната работа в този ден била строго забранена - не се пере, шие, плете, тъче и т.н, поради страх от болести и причиняване на трудно зарастващи рани. Спазвало се също и полова забрана.
През този ден обикновено се извършват различни обичаи, свързани с отбелязването на този преходен период. Тъй като този ден е свързан с предпазването на домашните животни от болести и зимните изненади, може да се срещнат обичаи, при които се молят за здравето на животните и за тяхното успешно развъждане. В някои райони се приготвят специални хлябове или питки, които символизират благосъстоянието на семейството и животните. Някои села организират ритуали за прогонване на злите духове, които могат да доведат до болести и бедствия.
Първият празничен ден, 16 януари, е свързан и с почитта към Перун - рушител, наказател и благодетел. Дъждовете, които предизвиква, носят живот и плодородие на земята. Празникът Южници верижници предвожда празненствата за Антоновден и Атанасовден.
А Антоновден и Атанасовден също имат важна роля в българския народен календар и се явяват преход между зимата и пролетта, като символизират подготовката за новия земеделски цикъл.Те са свързани с покровителството на св. Антон и св. Атанасий, които са патрони на животните, здравето и добрата реколта.
Антоновден, 17 януари, е празник, свързан с традициите на грижа за животните, както и с предпазването на хората от болести. В този ден се извършват ритуали за предпазване от болести и се подготвят домашните животни за зимните условия.
Атанасовден, 18 януари, също е свързан със защитата на животните и подготвителни ритуали за успешна година в земеделието и животновъдството. Празникът обаче има и християнска символика, като че ли е ден за обновление и почит към природата.
Празникът Южници верижници е известен предимно в Северна България и в старопланинските райони. Не е толкова популярен в останалата част от България, но е важна част от българската традиция. Той показва как българите се свързват с природата, със земята и животните си, както и с взаимовръзките между религиозните и обредни елементи в различните празници през януари.
В кюстендилското село Шипочано няма традиция да се празнува 16 януари, но затова пък винаги е имало именици, които да почерпят за Антоновден и Атанасовден. Има ги и сега. Нека бъдат живи и здрави! Името да им носи късмет, а на земята - благодат!
Читалище „Пробуждане-2022“ в това село разнообразява културния календар в региона. Председателят, д-р Ирина Йовчева, прави предложение за почитане и на този ден с аргумента, че Кюстендил е известен като „Овощната градина на България“ и в този град се намира Институт по земеделие, в който работят изключителни специалисти.
А преди 24 години, на този ден ЮНЕСКО обявява 16 януари за ден на Бийтълс, една група, с която са отраснали поколения българи. Групата е определена като една от най-важните в световната музика, а тяхното влияние е всеобхватно и включва не само музиката, но и социалните и културните промени през 60-те години на 20-ти век. Този ден може да се разглежда като ден на почит към тяхното творчество и влияние върху съвременната култура.
И двата празника са свързани със значими моменти на преход и обновление. Денят на Бийтълс подчертава иновациите и промяната, които групата е довела в музиката и културата. Южниците-верижници пък са свързани с началото на новия период в годината и преодоляването на трудностите, което символизира пролетната подготовка. Възможно е да разглеждаме и двата празника като признаци на настъпваща промяна или обновление.
Както ЮНЕСКО признава Бийтълс за тяхното значение в глобалната културна трансформация, така и българският празник може да се възприеме като част от социалните и културни обичаи, които също така включват трансформация и обръщане към нови цикли на живота.
И макар двата празника да принадлежат към различни културни и исторически контексти, можем да видим някои символични паралели, свързани с преходите, промяната и културното изразяване.
Автор: д-р Ирина Йовчева
