“Млъкни!”
За всеобщо съжаление чуваме тази дума често. Още в ученическите си години. И не, нямам предвид ситуациите, в които тя служи за въдворяване на ред и дисциплина, а за онези, в които предназначението ѝ е да внуши, че изразяваното мнение “не е от значение”.
Израствайки с нея рамо до рамо, продължаваме да я чуваме като възрастни от обществото.
А по-лошото от този така известен факт е, че се случва да се вслушваме в нея. Някои често, други по-рядко, но всички поне по веднъж. Независимо за какво става въпрос и без значение от пола, възрастта, сферата на общуване и външния вид, “Млъкни” се употребява навсякъде, доказвайки, че обществото не иска да чува темите, които не са му удобни.
В политиката и в медиите, в книгоиздаването, в спорта, в образованието, при реформите.
У дома.
Призивът ми към всички е да бъдат глухи за тази реплика, да не робуват на тази дума, нито пък на комфорта на общността, защото мнението на всекиго, добре аргументирано и адекватно, е от огромно значение и темите – табу са такива именно, защото някой е казал на някого да замълчи.
Разговорът за проблемите, които виждате, е първата крачка към разрешаването им и няма нищо лошо да инициирате такъв.
Затова – мнението Ви ИМА значение, думата “млъкни” е тази, която няма.
