Сретение Господне е един от 12-те големи християнски празници и един от четирите, посветени на Божията майка. „Сретение“ означава „среща“ и на него се чества четиридесетия ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-тия ден в църквата.
В българските вярвания денят се нарича също Зимна Богородица, Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
На някои места в България празнуват този ден като празник на мъжката рожба – наричат го Петльовден. В миналото на този ден майката на мъжко чедо колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата задължително се слагало гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета.
В миналото на този ден нашите баби не докосвали нищо остро – нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвали, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките често на този празник не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг. Никой не искал да срещне някой пияница, грозник или мързеливец.
Спазвало се сексуално въздържание, раздавали се питки и по това какъв е денят се гадаело каква ще е годината: ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни. Вярва се, че ако на този ден дадеш пари – цяла година ще даваш, ако вземеш – цяла година ще взимаш.
