Групата за финансово действие (FATF) официално обяви, че България е получила предварително одобрение за излизане от т.нар. „сив списък“, след като страната ни в значителна степен е изпълнила Плана за действие, който години наред възпрепятстваше привличането на чуждестранни инвестиции. Остава да бъде извършена последна проверка на място, която да потвърди, че въведените реформи са устойчиви и необратими.
На заседанието в Париж България беше представлявана от министъра на правосъдието Николай Найденов. Той заяви, че страната е изпълнила всички мерки от Плана за действие и е готова да демонстрира ефективността на реформите, като подчерта, че усилията за укрепване на системата за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма ще продължат на всички нива.
В официалното съобщение на FATF се припомня, че през октомври 2023 г. България е поела политически ангажимент на високо равнище да работи с FATF и MONEYVAL за повишаване ефективността на националния режим срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. На пленарното заседание през юни 2026 г. организацията е взела първоначално решение, че страната ни е изпълнила в значителна степен Плана за действие и е насрочила оценка на място, която да потвърди реалното прилагане на реформите и наличието на устойчив политически ангажимент.
Според FATF България е реализирала следните ключови реформи: (1) прилагане на националната стратегия за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма чрез приемане на цялостен план за действие; (2) отстраняване на оставащите технически несъответствия; (3) въвеждане на базиран на риска надзор върху операторите на пощенски парични услуги, валутните обменни бюра и агентите на недвижими имоти, както и контрол върху навлизането на пазара на доставчици на услуги с виртуални активи (VASP); (4) гарантиране на точна и актуална информация за действителните собственици в Търговския регистър; (5) финализиране на внедряването на автоматизирана система за приоритизиране на сигналите за подозрителни операции (STRs); (6) подобряване на разследванията и наказателното преследване на различни форми на изпиране на пари, включително свързани с корупция и организирана престъпност; (7) утвърждаване на конфискацията като основен елемент от наказателноправната политика; (8) осигуряване на възможност за паралелни финансови разследвания при всички случаи на разследване на тероризъм; (9) отстраняване на пропуските в правната рамка относно целевите санкции за финансиране на тероризма и незаконното разпространение на оръжия за масово унищожение; (10) идентифициране на най-уязвимите към финансиране на тероризъм организации с нестопанска цел и въвеждане на базиран на риска мониторинг за предотвратяване на злоупотреби.
