Димитровден се отбелязва всяка година на 26 октомври и е един от най-значимите есенни празници в българския православен и народен календар.
Почита се Свети Димитър Солунски, великомъченик, живял през III век в Солун.
След смъртта на баща си, градоначалник, Димитър поема поста, но отказва да преследва християните. Заради това е хвърлен в тъмница и убит през 306 г. по заповед на император Галерий.
Светецът е наричан Мироточиви, защото от гроба му според вярванията изтича благоуханно миро.
В народния календар Димитровден бележи края на стопанската година. Наемните работници получавали възнаграждение и се прибирали по домовете си.
Смята се, че Свети Димитър „носи зимата“, а Свети Георги – лятото. От бялата му брада „падат първите снежинки“.
В полунощ срещу празника „небето се отваря“ – символично начало на зимата.
Имен ден празнуват над 150 000 българи с имена като Димитър, Димитрина, Митко, Димо, Димка и производни.
