По-малко бюрокрация, по-кратки административни срокове и по-предвидима среда за бизнеса са сред основните цели на подготвяната административна реформа. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев по време на работни срещи с представители на работодателските организации.
Разговорите са били насочени към конкретни мерки за ограничаване на административната тежест за предприятията и подобряване на взаимодействието им с държавните институции.
„Основният ни ангажимент като правителство към бизнеса е да подобрим диалога с институциите и да създадем по-качествена и предвидима среда за правене на бизнес. Разчитаме на вашата обратна връзка и на практични, работещи предложения“, заяви Пулев.
По думите му предложенията, които бъдат събрани в рамките на разговорите, ще бъдат обобщени и подготвени за последващи законодателни промени.
„Целта ни е да консолидираме предложенията, които през следващите седмици ще внесем за законодателни промени в парламента, за да ги превърнем в реално работещи решения“, подчерта икономическият министър.
Проведените срещи са част от последователната работа по подготовката на административната реформа. Преди тях са били проведени координационни разговори с представители на министерства, държавни институции, регулаторни и контролни органи, агенции и други структури.
Пулев подчерта, че намерението на правителството е да избегне досегашния подход, при който реформите остават основно под формата на стратегии и документи.
„Не искаме поредната административна реформа, която остава само на хартия“, заяви той.
Министърът припомни, че за необходимостта от административна реформа се говори от години и през различни периоди са били разработвани множество планове и стратегии. Според него настоящият подход трябва да бъде различен и да се основава преди всичко на практически решения и измерими резултати.
По време на срещите представителите на бизнеса са поставили конкретни предложения за облекчаване на административните процедури. Сред основните идеи са съкращаване на сроковете за административно обслужване, намаляване на броя на изискваните документи и ускоряване на електронизацията и дигитализацията на услугите.
Обсъжда се и въвеждането на обслужване на едно гише, което да позволи на бизнеса и гражданите да получават необходимите услуги без физическо посещение в администрацията.
Друг важен акцент е необходимостта от по-добра оперативна съвместимост между държавните регистри, така че институциите да обменят информация помежду си, вместо да изискват от гражданите и предприятията документи, с които държавата вече разполага.
„Идеята е да съберем обратната връзка от всички заинтересовани страни, да идентифицираме конкретните дефицити и да приоритизираме мерките още в началото на процеса. След това трябва да действаме последователно – с ясни срокове, конкретни законодателни промени и измерим ефект“, посочи Александър Пулев.
Сред обсъжданите предложения е и прилагането на принципа на мълчаливото съгласие, който според министъра може да бъде инструмент за ограничаване на административните забавяния и за създаване на по-предвидима среда за бизнеса.
„Искам да използвам Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията като пилотна платформа за прилагане на принципа на мълчаливото съгласие. Трябва да получим обективна обратна връзка от индустрията – конкретно къде има дефицит и кои процеси могат да бъдат подобрени“, заяви Пулев.
Той обясни, че предложенията на работодателските организации предстои да бъдат систематизирани, обработени и подредени по приоритет. След това ще бъдат предприети необходимите законодателни и административни действия.
Очаква се част от конкретните предложения да бъдат оформени като законодателни промени и да бъдат внесени за разглеждане от Народното събрание през следващите седмици.
„Нашата цел е административната реформа да има реално отражение върху индустрията – да облекчим срокове, регулации и административни тежести и да създадем по-добра бизнес среда“, подчерта вицепремиерът.
Пулев беше категоричен, че успехът на реформата не трябва да се измерва с броя на приетите документи, стратегии или планове, а с конкретния ефект, който тя има върху бизнеса и гражданите.
„Държавата трябва да бъде партньор и двигател на икономическия растеж, а не спирачка“, заяви министър Александър Пулев.
