В рамките на празничната програма „Благоевград празнува свободата“, посветена на 114-ата годишнина от Освобождението на Горна Джумая и празника на града, квартал „Вароша“ върна посетителите назад във времето и пресъздаде духа на старата Горна Джумая с нейните улици, къщи, дюкяни, занаяти и човешки истории.
Историята напусна музейните експозиции, архивните снимки и страниците на старите документи, за да заживее отново по улиците на възрожденския квартал. Гостите на събитието имаха възможност не само да видят миналото, но и да го усетят отблизо чрез специално подготвените възстановки.
На 3 октомври квартал „Вароша“ се превърна в сцена на инициативата „Горноджумайската улица. Хора, къщи, салтанати“, която пресъздаде градското културно наследство от началото до средата на ХХ век. Посетителите се потопиха в атмосферата на времето, когато по улиците на Горна Джумая се срещали търговци, майстори, занаятчии и колоритни градски образи, оставили своя отпечатък в историята на града.
Организаторите припомниха, че преди Освобождението Горна Джумая разполагала с 24 хана и близо 180 дюкяна, които били центрове на оживена търговия, занаяти и обществен живот. След освобождението градът започнал да се развива, появили се нови къщи, магазини и работилници, а споменът за това време бил съхранен в архиви, фотографии и свидетелства на поколения благоевградчани.
Сред най-атрактивните обекти във възстановката била Дрехарница „Лукс“ на Христо Паунов, която представила духа на модернизиращия се град и модните тенденции през 20-те и 30-те години на миналия век.
Специално място заел и колониалният магазин „Мравка“, който върнал спомена за времето, когато по рафтовете на градските магазини можело да се открият кафе, чай, ориз, захар, какао, шоколад и екзотични продукти, пристигали от различни краища на света.
Посетителите се запознаха и с историята на стъкларския магазин „Братя Лазови“ – един от 26-те търговски обекта, помещавали се в приземния етаж на старото Кметство. Там били представени характерни за периода стъкларски изделия, порцелан, фаянс, бакърени съдове, мебели, осветителни тела и различни предмети за дома, които разказвали за развитието на търговията и градската култура.
Част от историческия разказ бе посветена и на градския часовник на старата кметска сграда, който през годините се превърнал в един от разпознаваемите символи на Горна Джумая и свидетел на множество обществени, семейни и исторически събития.
Празничната програма включи и Шествие на паметта, което тръгна от Съдебната палата към квартал „Вароша“. След пристигането на участниците беше дадено официалното начало на инициативата „Горноджумайската улица. Хора, къщи, салтанати“.
Кметът на Благоевград бе домакин на важен гост – а именно президентът Илияна Йотова, която бе посрещната преди началото на шествието от Методи Байкушев, заместниците му, председателят на Общинския съвет – Антоанета Богданова, областният управител – Васил Трендафилов, от народни представители от Прогресивна България в областта, от директора на Агенция Митници Николай Шушков и министъра на околната среда – Росица Карамфилова.
При откриването на събитието, в приветствието си Методи Байкушев подчерта, че празникът на свободата на Горна Джумая не трябва да се възприема единствено като местно събитие, а като част от общата историческа памет на България. Той припомни, че градът е бил освободен на 3 март 1878 година, но впоследствие е изгубил свободата си след решенията на Берлинския конгрес.
Според градоначалника именно жителите на Благоевград знаят най-добре какво означава борбата за свобода и колко тежка е нейната загуба. По думите му най-важният урок от историята е, че свободата никога не бива да се приема като даденост и трябва да бъде отстоявана всеки ден.
Байкушев обърна внимание и на съвременните предизвикателства пред демократичния свят, като предупреди, че и днес съществуват сили, които поставят под съмнение върховенството на закона и се стремят да наложат правото на силния над силата на правото.
Той подчерта, че дните, посветени на свободата на Горна Джумая, са ценни не само заради историческия спомен, но и като възможност обществото да си припомни как се извоюва и съхранява свободата.
Кметът припомни мащабната мобилизация по време на Балканската война, когато вместо предвидените 300 000 души в армията се включили близо 500 000 българи, обединени от стремежа да освободят своите сънародници в Македония и Тракия.
По думите му почти цялото мъжко население на България по това време е откликнало на призива да защити националния идеал, въпреки рисковете, семействата и изпитанията, пред които са били изправени хората.
Байкушев припомни заслугите на Седма рилска дивизия, която освобождава Горна Джумая и е посрещната от войводата Ичко Бойчев. Той подчерта, че освобождението поставя началото на нов етап в развитието на града и създава предпоставки за неговия бъдещ възход.
Кметът отбеляза още, че в началото на ХХ век държавните институции не са разполагали със социалните, образователните и здравните системи, които съществуват днес. Именно поради това гражданите сами са се организирали в дружества, доброволчески формирования и обществени структури, чрез които са изграждали бъдещето на страната.
Той обясни, че тазгодишните чествания са посветени не само на свободата, но и на паметта за всички онези хора, които след освобождението са поставили основите на съвременна България.
По думите му възстановката в квартал „Вароша“ е показала първите стъпки към развитието на градската среда, предприемачеството и бизнеса в освободения град.
Байкушев призова присъстващите да гледат на патриотизма не като на повод за показна гордост, а като на чувство за отговорност към държавата и обществото.
„Обичайте България! И давайте всичко от себе си за нея – времето си, енергията си, парите си! Плажовете и ските няма да ни избягат, но България нас чака!“, заяви кметът в края на словото си.
Той отбеляза, че присъствието на президента Илияна Йотова на празника е знак, че освобождението на Горна Джумая има национално значение и заема важно място в историята на България.
В своето слово Илияна Йотова припомни драматичните събития след Освобождението през 1878 година, когато решенията на Берлинския договор оставят Горна Джумая извън пределите на свободната българска държава.
Тя разказа как в продължение на близо три десетилетия местното население не се отказва от стремежа към свобода и продължава борбата чрез въстания, революционни действия и подкрепа за националноосвободителното движение.
Йотова припомни ролята на дейците на Македоно-одринското движение, които по калдъръмените улици на Вароша са подготвяли своите действия в името на свободата.
Президентът обърна специално внимание на Пейо Яворов, когото определи не само като голям български поет, но и като една от емблематичните личности на Македоно-одринското революционно движение.
Според нея улиците на старата Вароша пазят спомена за хората, които тайно са подготвяли оръжията си и са се готвели за битките в защита на българската кауза.
Йотова припомни също съдбата на хилядите бежанци от Вардарска и Егейска Македония, намерили убежище в свободна България и получили подкрепа за ново начало далеч от родните си места.
Тя подчерта, че Горна Джумая е първият освободен град по време на Балканската война на 5 октомври 1912 година и именно затова заема особено място в националната история.
Президентът направи връзка между миналото и настоящето, като заяви, че жертвите, борбите и стремежът към свобода са се превърнали в стабилна основа за развитието на съвременния Благоевград.
По думите ѝ днес градът е водещ образователен и културен център в Югозападна България, който привлича млади хора от страната и чужбина благодарение на университетите си и възможностите за развитие.
Йотова благодари на общинското ръководство и на всички институции, които работят за развитието на Благоевград, и заяви, че градът постепенно се превръща в предпочитано място за живот, образование и професионална реализация.
Тя подчерта, че младите хора в Благоевград не само усвояват знания и професии, но и се възпитават в ценностите на свободата, завещани от предците им.
Според Йотова освобождението на Горна Джумая е национален празник и заслужава признание от цяла България.
В изказването си тя направи и връзка със завръщането на тленните останки на цар Самуил в България, определяйки събитието като историческо възстановяване на справедливостта след повече от хилядолетие.
„След 1000 години българският владетел, един от най-големите български владетели, наричали го Железния цар, се върна у дома – неговият дух намери покой в любимата България“, заяви Йотова.
По думите ѝ този ден е бил символична среща на българския народ със собствената му памет и история, която е обединила хората и е събудила чувство на национална гордост.
Тя призова обществото да води големия разговор за бъдещето на България, основан върху историческата памет, националната идентичност, добродетелите и грижата за следващите поколения.
„Нека да имаме общи каузи, които ни събират, а не ни разделят“, обърна се Йотова към присъстващите.
В края на церемонията тя подчерта, че празникът е не само ден на признателност към героите, но и ден за молитва, преклонение и надежда за свободна, достойна и просперираща България.
За автентичната атмосфера допринесоха и съставите на Народно читалище „Н. Й. Вапцаров – 1866“, които със своите изпълнения добавиха празнично настроение и допълниха възстановката на стария градски живот.
📸 ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК:
