Завръщането на тленните останки на цар Самуил накараха хиляди българи да се обърнат към собствената си история и да осъзнаят значението на националната памет.
Това заяви президентът Илияна Йотова, която коментира събитията около царя пред медии в Благоевград.
По думите ѝ именно този успех е показал колко много хора са научили повече за делото и личността на цар Самуил през последните дни. Тя отбеляза още, че подобни събития разкриват и един тревожен проблем – недостатъчното познаване на българската история сред младите поколения.
Йотова подчерта, че инициативата е резултат от близо шест десетилетия усилия на множество български учени, общественици и изследователи, които са работили последователно за постигането на тази цел. Според нея именно обединението около една национална кауза е сред най-ценните уроци, които обществото трябва да извлече от случая.
Президентът акцентира и върху необходимостта българите да съхраняват уважението към собственото си минало. Тя призова обществото да се освободи от нихилизма, който, по думите ѝ, все по-често влияе върху начина на общуване, върху обществените решения и дори върху личния живот на хората.
„Това, което най-много може да ни държи и което да бъде шанс за успех, това е нашата българска идентичност, нашата българска история и нашето българско самочувствие“, заяви Йотова.
На въпрос дали след случилото се е време да започне обществен разговор за евентуално канонизиране на цар Самуил, президентът подчерта, че подобна процедура е изцяло въпрос на църковните канони и изисква следването на установения ред.
Тя посочи, че на този етап става дума за завърналите се тленни останки на владетеля, както и за част от неговата плащаница и други ценни реликви, които до момента са били съхранявани в гръцки музей.
В отговор на въпрос дали обществото показва признаци на духовно израстване, след като теми за история, наука и културно наследство са получили водещо място в обществения дневен ред, Йотова определи обществения отклик като изключително положителен.
Тя разказа, че по време на срещите си в София, Дупница и на мястото на събитието е получила многобройни поздравления от граждани, които са споделяли радостта си от случилото се. Според нея денят е донесъл ново самочувствие на българите и е създал усещане, което ще остане трайно в общественото съзнание.
„Това не се забравя. Това вече влиза като част от нашето светоусещане, като част от духа, който носим“, подчерта президентът.
Йотова коментира още, че в тежки времена хората търсят и оценяват подобни положителни примери, които им дават надежда и увереност. По думите ѝ България има нужда от още подобни инициативи, тъй като значителна част от националното културно и историческо наследство остава разпръснато по света.
Тя отново постави въпроса за необходимостта страната да разполага със собствен културен институт, който да представя българската история и цивилизационен принос пред международната общност.
Според Йотова България е дала на Европа и света уникално духовно наследство чрез своята писменост и култура още през Средновековието, поради което разговорът за българската история трябва да се води както вътре в страната, така и извън нея.
Особено внимание тя обърна на учебното съдържание по история. Президентът изрази мнение, че българските деца не получават достатъчно знания за националното минало и настоя историческите теми да заемат по-сериозно място в образователната система.
„Тази оскъдица, която има по отношение на българската история, трябва да бъде според мен пренаписана“, заяви Йотова.
По време на разговора бяха засегнати и отношенията между България и Република Северна Македония след информацията, че премиерът Християн Мицкоски е изпратил нота до София с предложение за възобновяване на диалога между двете държави.
Президентът заяви, че приема тази инициатива с умерен оптимизъм, като припомни, че и преди европейски представители са отправяли сходни послания към властите в Скопие, но без осезаем резултат.
Йотова отбеляза, че очаква да се запознае с подробностите от разговорите между Християн Мицкоски и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и изрази надежда европейската позиция да е била достатъчно категорична.
Тя припомни, че в близко бъдеще предстои разглеждането на доклада за напредъка на Република Северна Македония от Европейската комисия и изрази надежда заявеното желание за диалог да е действително искрено.
Според Йотова Скопие следва ясно да осъзнае, че процесът на европейска интеграция не може да бъде разглеждан като двустранен спор между две държави, а като част от общата политика на Европейския съюз за разширяване.
Като пример за възможна първа стъпка към възстановяване на доверието тя посочи случая на 23-годишната Ива Михайлова, по който България е сезирала редица европейски и международни институции, включително представители на Организацията на обединените нации.
Президентът отбеляза още, че продължава да очаква отговор от президента на Република Северна Македония Гордана Силяновска по отправена от нея кореспонденция.
На въпрос дали може да се очаква официална среща между представители на София и Скопие, Йотова заяви, че първо ще се запознае подробно със съдържанието на изпратената дипломатическа нота.
Тя подчерта, че България винаги е била готова за разговори със съседната държава, но само при условия на взаимно уважение, без ултиматуми и при стриктно спазване на принципите и ценностите на Европейския съюз.
„Ние винаги сме били отворени за разговори с тях, но разговори без ултиматуми и без да се отстъпва от европейската политика“, заяви Йотова.
Според нея е недопустимо държава, която се стреми към членство в Европейския съюз, да не приема основните европейски ценности или да използва ултимативен тон спрямо държава членка, каквато е България.
