НачалоБългарияНула Риск 2050: Какво представлява най-мащабната реформа в пътната безопасност?

Нула Риск 2050: Какво представлява най-мащабната реформа в пътната безопасност?

България подготвя нов институционален и технологичен модел за контрол и управление на риска на пътя, заложен в мащабния План за действие и реформи за безопасно движение по пътищата. Документът очертава цялостна трансформация на системата, която цели да премахне разпокъсаността на органите, дублирането на функции и липсата на интегритет в превенцията, посочени като основни слабости в настоящия модел.

Според плана няма централизирано управление, а различни институции – Пътна полиция, ДАИ, АПИ, общински служби и Държавната агенция за безопасност на движението – упражняват сходни правомощия, което води до неефективно използване на ресурси, объркване за шофьорите и липса на единна стратегия за безопасност. Документът подчертава, че сегашните действия са „отделни и несвързани“, което пречи на системата да реагира адекватно на рисковете.

В анализа са посочени и текущите предизвикателства – лоша инфраструктура, липса на организация, опасности за пешеходци и велосипедисти, слаб контрол и некоординирани институции. Реформата предвижда модерно обучение, ефективен контрол, умно управление, инвестиции в модернизация и образование, както и интегриран обмен на данни. Крайната цел е формулирана ясно: „Абсолютна сигурност за всички“.

Планът включва хронология на действията, започваща със създаването на междуведомствена работна група, която е утвърдила пакет от 31 приоритетни мерки. Правният анализ показва необходимост от промени в 8 закона и 10 подзаконови акта, а времевият хоризонт за пълното внедряване на новите стандарти е до 2027 г.

В институционалната част МВР е определено като единен контролен орган, ДАБДП – като координатор на плана, МТС – като орган за управление на транспортните дейности и пътното таксуване, а МРРБ, АПИ и общините – като стопани на пътната мрежа. Контролът ще бъде подсилен чрез повече мобилни и стационарни камери, строг надзор върху скоростта, алкохола и наркотиците, както и ефективни санкции.

Интелигентната инфраструктура ще включва ITS системи, подобрена маркировка, осветление и обезопасяване на опасни участъци. Предвижда се затягане на техническите прегледи, модернизиране на автопарка и контрол върху емисиите и спирачките. Човешкият фактор ще бъде адресиран чрез подобрено шофьорско обучение, информационни кампании и превенция на умората.

Важен елемент е медицинската превенция, включваща изграждане на въздушен медицински транспорт (HEMS), бърза спешна помощ при ПТП и обучение на водачите за първа помощ. Реформата е подчинена на концепцията „Визия Нула: Път без жертви“.

Документът представя и матрица на законодателните промени, включваща актуализации в Закона за пътищата, Закона за движението по пътищата, ЗАНН, Закона за автомобилните превози, ЗЕУ, ЗУТ, Закона за предучилищното и училищното образование, Кодекса за застраховането и Кодекса на труда. Промените предвиждат принципа „Инфраструктура преди санкция“, легитимиране на електронните доказателствени записи, автоматизирано налагане на наказания, ново учебно съдържание и финансови стимули за безопасни автомобили.

Реформата включва и структурна оптимизация, която намалява щатните бройки с 28% чрез концентрация на правомощията, като МВР получава допълнителни 400 щата за тол-контрол и оперативни дейности.

Очакваният ефект е намаляване на жертвите до 2027 г., прилагане на международната методика CMF и преминаване към управление на риска. МВР ще поеме изцяло спирането на превозни средства, наказателната дейност и тол-контрола, а АПИ и общините ще се фокусират върху поддръжката на пътната мрежа.

МТС ще управлява големи данни, рискови профили на МПС и електронни доказателствени записи, а ИААА ще модернизира шофьорските изпити, полигоните и техническите прегледи. Дигиталното ядро на ИААТО ще обработва данни от GNSS, тол-декларации, нарушения, метеорологични източници, сензори и институции като МВР, НАП, АПИ и общините.

Финансирането на инфраструктурата остава непроменено – механизмът за определяне и събиране на пътните такси се запазва, като всички приходи постъпват в държавния бюджет и се използват за пътища и безопасност.

Реформата предвижда и Национален център за управление на трафика, работещ 24/7, който ще следи рискови участъци, инциденти, камери на живо, нарушения и тренд анализи. В центъра ще работят служители на МВР, НАП, Агенция „Митници“ и ИААТО.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here


ПОСЛЕДНИ
НАЙ-ЧЕТЕНИ
ВСИЧКИ НОВИНИ

Последни Коментари

полк. Васил Арабаджиев - СОСЗР on 14 години от трагедията в Кербала
ЯКОРУДА е за РУМЕН РАДЕВ on Йордан Цонев за протеста: Срам