Защо сега името на Ескобар изскача в политическите хроники?!
Въпросът е към всички, които още през 2022 година са имали възможността в качеството си на народни представители и министри да проверят кой е помилван от тогавашния вицепрезидент Илияна Йотова.
А името на Огнян Атанасов съвсем не е случайно и безивестно, не само в област Благоевград, откъдето е родом, а на Балканите – буквално. Така нареченият Български Ескобар/ Петрички Ескобар/ Тополнишкия – заради рожденото му село Тополница, община Петрич, е известен като организатор на наркотрафика между Турция, Гърция и България, а до него през годините са стояли и други лица, известни в криминалните среди с прякорите си, които са били част от престъпната мрежа.
Последното провинение на Тополнишкия беше през 2025 година, когато той бе задържан като пътник в автомобил, спрян на отбивка на ресторант при село Градево, община Симитли. Той е пътувал с други лица, едното от които водач на автомобила, в който бяха открити 5 килограма кокаин, разпределени в няколко пакета, обвити във вакуумно фолио.
Пред съда в Благоевград се явиха Ескобар, който обаче не бе посочен в нито един момент като ръководител на престъпна група, която е била подслушвана със СРС-та и е имало внедрен полицай под прикриете, говорил лично с Ескобар ден преди ареста му в ресторант в Кресна за наркотици от Турция.
Всички тези обстоятелства в момента се разглеждат в досъдебно производство, а Ескобар е под домашен арест в дома си в Тополница. Неговият адвокат представи пред Окръжния съд в Благоевград и пред Апелативния в София мед. експертизи, доказващи заболявания, които буквално са несъвместими едно с друго и правят Ескобар не само известен с дейността му, но и го превръщат в медицинско чудо.
ОЩЕ за заболяванията на Ескобар вижте тук
Неговото име обаче се размята като скъсан лист из политическите постове във фейсбук и всички пишат за „наркотрафикант“.
Той, отново да повторим, не е просто един наркотрафикант, а един от лидерите в страната, свързани с тъмния бизнес, за когото има данни още от 90-е години.
Ето и какво сочи хрониката:
Огнян Атанасов е осъден през 2019 г. от съд в Солун за престъпления, извършени в периода 1999–2000 г. Той е признат за виновен за внос, трафик и продажба на наркотични вещества на територията на Гърция и получава наказание от 15 години лишаване от свобода, от които е изтърпял пет години.
В мотивите на Комисията по помилванията се посочва, че „през времето от извършване на деянията до постановяване на присъдата – почти 20 години – здравословното състояние на молителя се влошава много прогресивно“. Според медицинските заключения заболяванията на Атанасов са тежки и не могат да бъдат лекувани в затворническите болници.
Комисията отбелязва, че изтърпяването на наказанието е прекъснато по здравословни причини от две години. В мотивите се казва още, че „изтърпяването на наказанието е несъвместимо на практика с изключително тежкото здравословно състояние, представляващо опасност за живота на молителя и би било проява на нехуманно отношение“. На това основание е предложено Атанасов да бъде помилван с остатъка от наказанието си.
Комисията по помилванията е назначен орган към Администрацията на Президента. Тя има съвещателни функции и се състои от юристи, психолози и експерти, които разглеждат молбите за помилване на осъдени лица.
Огнян Атанасов е сред трима осъдени, които са помилвани в края на 2022 година.
Тогава България има двама премиери и двама министри на вътрешните работи: Кирил Петков – от началото на годината до 2 август 2022 г., оглавявайки редовното коалиционно правителство, Гълъб Донев – от 2 август 2022 г. до края на годината (и през 2023 г.) като служебен министър-председател, назначен с указ на тогавашния президент.
МВР е ръководено от Бойко Рашков – от началото на годината до 2 август 2022 г. в редовното правителство на Кирил Петков, и от Иван Демерджиев – от 2 август 2022 г. до края на годината в служебното правителство на Гълъб Донев. Сега и двамата са на пост като вътрешен министър и министър на финансите, и двамата – вицепремиери.
Конкретната точна дата на издаването на указа за помилване на Огнян Атанасов не е публично оповестена в Държавен вестник, тъй като този тип укази на президентската институция традиционно не се публикуват там.
Вторият помилван е 87-годишен мъж, който е излежавал присъда за опит за убийство и кражба на пистолет с боеприпаси. Той е бил с чисто съдебно минало преди това, а мотивите за помилването му с остатъка от наказанието са свързани с неговата изключително напреднала възраст и здравословно състояние.
Третият помилван е 76-годишен мъж, осъден за причиняване на смърт по непредпазливост при изпълнение на правно регламентирана дейност (напр. професионална небрежност или инцидент). Той също е помилван с остатъка от присъдата си.
И преди днес Корнелия Нинова – вече лидер на своя формация, да пита въпроси, за които една кратка справка може да отговори, както е направено и по-горе в статията, Калин Стоянов задава въпроса и повдига темата, но навреме.
Преди това цитираме Нинова в днешния и пост:
Йотова скандално и тайно е помилвала осъден наркодилър (2022). Уж смъртно болен. С 15 годишна присъда огромен наркотрафик в Гърция! Гръцки съд го е осъдил в мащабен процес. Указът много странно не е публикуван в Държавен вестник. Месеци след това петричкият наркобос, жив и здрав, е заловен отново с дрога. Днес задавам въпрос по Закона за достъп до обществена информация до Президентската институция:
Колко осъдени престъпници е помилвала Йотова като вицепрезидент?
За какви престъпления са осъдени?
С колко е съкратила присъдата на всеки един от тях?
Какви са мотивите за помилване във всеки отделен случай?
Какво ли още скрито за обществото ще излезе иззад дебелите стени на президентството?
Бившият вътрешен министър и депутат от „ДПС – Ново начало“ Калин Стоянов поиска официално обяснение от президента Румен Радев на 14 август 2025 за Ескобар.
През 2022 – годината на помилване – Стоянов заема поста директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП).
Стоянов поставя въпрос за основанието, на което е бил помилван Ескобар след екстрадицията му в България през 2020 г.
Стоянов е отправил въпросите си на основание чл. 139 от правилника на Народното събрание, който задължава държавните и местните органи да съдействат на депутатите и да предоставят информация, необходима за изпълнение на правомощията им. Не е ясно какво възнамерява да прави с получените данни и дали президентът ще отговори. Срокът за това е 14 дни, т.е. до 28 август МИНАЛАТА ГОДИНА.
