Съвременното българско училище е институция, която умело си партнира и работи с редица други културно – исторически и научни институции в страната и по места.
В началото на настоящата учебна година Община Кюстендил излезе с инициатива за по-тясно обвързване на дейността на училищата с основни културни институции (РИМ, ХГ, къщи музеи и др.) с цел опознаване и съхраняване историята и културно – историческото наследство на родния край. В тази връзка седмокласниците от ПМГ „Проф. Ем. Иванов“ посетиха Държавен архив – Кюстендил.
Не се оправдаха предположенията, че за новото дигитално зависимо поколение тази среща ще бъде безинтересна и отегчителна. Напротив… Поднесеният им емоционален разказ, подплатен с представянето на снимки, документи, картички, доклади и др., предизвика огромен интерес и провокира детското любопитство в опитите да се ориентират в съвременните културно – исторически паметници на базата на податки от миналото.
В тази своеобразна разходка из кюстендилските старини, по-конкретно в центъра на града ни, учениците разбраха, че Първото педагогическо училище е било открито в 1885 г., а строителството на сградата му започва през 1889 г. Няколко години след завършването й тя се сдобива с часовник, за който се изгражда специална часовникова кула на площада. Като Педагогическо училище сградата функционира до 1908 г. Към настоящия момент тя се използва от Общинска администрация и там е поставен часовникът, който чуваме на всеки кръгъл час.
Друга препратка насочи любопитството на учениците към Арката на площада, за която стана ясно, че е единствената следа от откритото в 1907 г. читалище „Братство“- средище и на музея, и на театъра и на всичко, свързано с културен живот тогава, но приключило съществуването си в 1981 г., когато сградата е разрушена.
Снимките бяха поредната изненада – първата самолетна снимка на града от 1934 г., снимка на първия залесител на хълма Хисарлъка – Йордан Митрев и др. Показана бе книга с протоколи от миналия век, картички, написани от Владимир Димитров – Майстора, подписал ги като Рисувачът, и други архивни документи, свързани с миналото на града ни. И като се има предвид времето, в което живеем, естествено вълнение предизвика дигитализацията на документи и начинът да се борави с тях.
Завършек на посещението в Държавен архив – Кюстендил, създаден на 1.01.1963 г., бе обобщението за неговата дейност, а именно – подбор, комплектуване, регистриране, обработване и съхраняване на документи, както и тяхното дигитализиране. А за учениците остана да намерят отговор на въпроса: Защо архивите се наричат хранилища на историческата памет?
