По 500 тира на ден изнасят дърва за Гърция през граничните пунктове „Кулата“ и „Илинден“.
В процъфтяващия бизнес се включват все повече български предприемачи не само от пограничните райони, но и от почти всички краища на страната.
Търговията върви с пълна сила и в интернет, където се уреждат немалко сделки. Обяви за изкупуване на големи количества дърва за огрев, предназначени за Гърция, има дори от Русе, Варна, Несебър.
Причината за масовата истерия е поскъпналата електроенергия и преустановената продажба на т. нар. „червена нафта“ в южната ни съседка, която продължава да е в тежка икономическа криза.
И печалбата не е за пренебрегване. Родните букови и дъбови трупи вървят между 70 и 100 евро за кубик, което е двойно повече от цената им в България.
По неофициална информация само през ГКПП „Кулата – Промахон“ на ден минават по 300 камиона с дърва. По 150-200 тира дневно прекосяват границата през другия пункт - „Илинден – Ексохи“, твърдят хора от бранша.
В Петричко има складове на няколко места. Тонове дърва се режат и цепят в тях, след което се товарят за износ. Само в района на село Марикостиново базите са две, разположени за удобство на главен път Е-79.
"Тази зима ще се топлим основно на дърва заради поскъпналите ток, газ и нафта", казаха пред ИНФОМРЕЖА работници в складова база в гръцкото селище Сидирокастро, намиращо се на 15 км от границата. Според тях българските дърва са с по-лошо качество от гръцките, но са предпочитани заради по-ниската цена.
По думите им с дърва от България се снабдяват предимно жителите на Серес, Солун и Атина, като най-много се търсят букови и дъбови.
Обикновено трупите се продават на гръцки търговци, които след това ги препродават на по-високи цени. Има и практика дървата да се доставят директно до домовете на гръцки семейства.
Очаква се печелившият бизнес да продължи още месец, след което търсенето на дърва да намалее и пазарът да се нормализира.
Какво количество българска дървесина е изнесено в Гърция, законен ли е целият процес и трябва ли държавата да регулира тази дейност. Засега тези въпроси остават без категорични отговори.
Докато родната гора се сече масово и търговията в Гърция процъфтява, складовете за дърва на много места в Пиринско стоят празни, тъй като никой не работи за вътрешния пазар.
