Показаха открития ръкопис на "История на България" на Бакшич

Снимка: Infomreja.bg

Повод за национална гордост е професор от Югозападния университет, която застана между миналото и настоящето и проправи мост от старината към съвремието.

Проф. д-р Лилия Илиева чрез своето откритие на „История на България“ на Петър Богдан Бакшич доказа нещо повече от намирането на един четиривековен текст. Почти непознатият му автор е успял да представи българите пред Европа във време смутно и тежко за родината ни. Като истински интелектуалец Бакшич е изиграл ролята на посредник между Изтока и Запада със силата на словото.

„Учудена съм от въодушевлението върху този стар текст. Мислех, че разглеждането и публикуването му е чисто научен въпрос. Оказа се, че има и много голям обществен интерес. Това ми напомни за едно старо събитие от моя професионален живот. Пак беше свързано с работа по един проект и тогава се правеха връзки между науката и търговията. По този повод ръководителката на катедрата попита „Вие какво ще продавате?“, а един мой колега ѝ отговори, че има неща, които не се продават. Сега разбирам, че той е бил прав, защото виждам с какво внимание българите се отнесоха към този текст, който досега е бил буквално непознат“, каза проф. Илиева на състоялата се днес пресконференция в Югозападния университет.

Наистина текстът на Бакшич е специален, защото „вкарва“ България в европейската общност във време, когато страната ни е била само фрагмент от османската империя и когато Европейския съюз е бил фикция.

За пътя на изследването и достигането до Историята проф. Илиева разказа: „Находката „дойде“ при работата по един научен проект с колегите от катедрата по „Български език“. Задачата ни беше да изследваме нещо, което не се вижда, когато става дума за българската култура през 16., 17. и 18. век. Това са периодите на нашите интереси и това са времена, в които се е проявила европейската модерност в българската култура. Те се проявяват на различни места. Например първият българин, който е открил една стара печатница с кирилски букви във Венеция, е родом от Кюстендилско. Но някакъв своеобразен връх през 17. в. се постига в Северозападна България. Българите от този край получават възможност да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан“, от там тръгва неговият велик път на просвета и патриотизъм.

„Целта на нашето изследване, казано с други думи, беше разкриването на някои български първопечатни книги, сред които се появява и Историята. Петър Богдан има заслуга и за това, че представя за първи път в Европа съчинени на Патриарх Евтимий. Има и други първопечатни книги, които не знам колко на брой са. Предстои и тяхното изследване“, допълни проф. Илиева.

Петър Богдан нарича българите „моите сънародници“. Затова той е написал един труд на латински език, с който е представил „своите“ пред „чуждите“. Идеята на автора е била да представи пред Европа българите по начин, който ще се приеме добре от европейците. Затова и той е показал себе си като културен човек, който познава римската старина. Той е показал, че българите се вписват в европейската християнска рамка. Той се цели върху висшите политически кръгове в Европа, пред които очертава географските граници на българите. Очертава границите спрямо старите римски провинции, като подчертава, че това са български земи. Той е написал за европейския читател този труд, както и за българския интелектуален елит през 17. век.

„Аз се надявах, че ще го напише на друг език, тъй като той пише на една смесица от родния си диалект и южнохърватски. Преди нашето откритие Божидар Димитров намира един фрагмент на труда. Пръв обаче Никола Милев прави изследване, с което се доказва, че съществува Историята на Петър Богдан. Милев намира данни, че през 1668 г. авторът е посетил Венеция с намерението там да отпечата своя труд, но не имал финансова възможност. Отпечатването е било около 30 скуди, което не е никак голяма сума, но Петър Богдан не е разполагал с нея. Бакшич търси съдействие от Конгрегацията-обединение на католически общини в рамките на един орден, работещо за пропагандирането на католическата религия, която отпуска средствата за печата. Така, ръкописът попада у един хърватски филолог и духовник, подписвал се с името Джовани Пастрицио. Пастрицио по неизвестни причини е започнал да съкращава текста и да снижава стила му. Това, което досега е известно като фрагмент от текста, противоречи на духа на стила на съчинението, което е написано в духа на елитната за времето си европейска образованост“, обясни  Илиева.

Важен източник, на който Петър Богдан се позовава, е Цицерон. В съчинението също така има множество цитати от старите римски автори. Текстът е много труден за превод и разбира се повод за националната ни гордост, тъй като показва капацитета на един българин, борещ се за националното. По отношение на историческите данни, които той дава, са над равнището на 17. век.

Това, което се открива в страниците на Историята на Петър Богдан е разнородно и много ценно. Авторът прави описание на град Томи, днес в Румъния, но го представя като български град.

Важен и от векове и спорен е въпросът за произхода на българите. Петър Богдан обяснява, че те са дошли от Волга.

Данни за биографията на Бакшич има от многобройните му трудове и писма до Ватикана. Преди да стане известен неговият епохален труд, един автор от Ватикана-Петър Коледич, е написал много ценна студия върху Петър Богдан и тя е основа за по-нататъшните изследвания, а Коледич казва, че трудовете на Петър Богдан са първокачествен исторически материал и трябва да бъдат събрани, не само заради българите, но заради другите югославяни.

Ръкописът на „История на България“ е в единствен екземпляр, чието ксерокопие бе предствено днес в ЮЗУ. Ръкописът след смъртта на Богдан все пак е бил издаден от Венеция в книга. Авторът се е подписал по различен начин.

Доста са спекулациите, според които се обезценява „История славянобългарска“ на Хилендарски, смятана за първи български възрожденски текст. То темата проф. Илиева каза:

„В никакъв случай не може да става дума за противопоставяне, пази боже. Съпоставки между „История славянобългарска“ и „История на България“ могат да бъдат правени само от специалисти. В никакъв случай не може да се отрича труда нито на единия, нито на другия автор и това как единия пише за ползата от историята. Това, което пише великият Паисий, както сам казва, е предназначено за хората – орачи и копачи и прости занаятчии. Но делото на Паисий се е появило поради други исторически интереси.“

Относно съдържанието на намерения текст екипът от учени имат обща представа за правописа. Цялостен превод предстои от латинистите. Ценно обаче е, че Петър Богдан пише за Кирил и Методий, как в цяла България се използва азбуката, която се нарича кирилска.

„А за мен беше радостно, че в цяла България се използва азбука! Говорим за грамотност“, с усмивка допълни проф. Илиева.

За пътят на откритието си Илиева каза: „Пътят до съчинението беше един дълъг път. Помогна ми добрият шанс, четейки описа  на една частна колекция, прегледах съдържанието на един сборен ръкопис, и на предпоследно място и най-обемист беше нашият. След това следва трактат от съвсем друг автор.“

Може Историята на Бакчиш да промени историята на България, бе запитана откривателката.

„Това, което на нас ни трябва е не са си променим историята, а да си променим бъдещето. Да не очакваме от историята някаква материална подкрепа. Хубаво е, че имаме толкова ценен и изискан труд от човек с високо образование. За мен е гордост, че е имало българин с такова образование на равнището на Европа.“

За съжаление българите много малко, дори нищо, не знаят за Петър Богдан. Той до днес бе един неизвестен автор. Единствено учените се занимаваха с неговото творчество и биография. Илиева сподели обаче, че Б. Димитров е направил много за популяризирането на Петър Богдан.

„Авторът обаче е много по-известен в Румъния, защото е ценен за тамошната наука. Оставил е много ценни трудове при посещението си в княжевския двор – писал е впечатления, описания. За жалост една американска славистка, която казва, че Богдан е от Дубровник и само се е заселил в България, което въобще не е вярно!“

На днешната среща проф. Илиева бе посрещната с букет цветя, дадени ѝ лично от зам.-ректора на ЮЗУ и преподавател от катедра „Български език“  към Филологическия факултет – проф. д-р Антони Стоилов.

Членове на екипа на проекта са гл. ас. д-р Любка Ненова, д-р Красимира Хаджиева, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, доц. д-р Радослав Цонев, доц. д-р Гергана Падарева-Илиева, гл. ас. д-р Биляна Тодорова, гл. ас. д-р София Мицова. Ръководител на проекта е проф. д-р Илиева, като в изследването участват още Маргарет Димитрова от Софийския университет и д-р Андрей Бобев – лектор в ЮЗУ и член на Кирило-методиевия център. Това показва мащабността на проекта и неговата значимост. Всеки член на екипа е работил с различна задача като проф. Илиева достига до откритието. Тя пътува в Далмация и Модена, където всъщност намира ръкописа.

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода ae5