„Мерките и пътят пред БСП са много ясни. Партията трябва да се консолидира отвътре и да се отвори навън, да преоткрие собствения си смисъл на съществуване“, заяви председателят на БСП Крум Зарков в ефира на БНТ. По думите му разликата между „проект“ и „партия“ е именно в устойчивостта – проектът може да се провали и да изчезне, но партията изчезва само ако загуби причините за своето съществуване. Той подчерта, че социалните неравенства и несправедливостта в България далеч не са решени, което прави БСП необходима. Източник: БНТ.
Зарков очерта и пътя пред левицата – от Първи май към Бузлуджа, оттам към президентските избори и след това към местния вот. Според него това трябва да се случи чрез ясни политически програми, идейна дискусия, активен вътрешнопартиен живот и изграждане на по-широко движение, включващо партии, граждански структури и синдикати. „Заедно разбираме, че защитата на трудовите права е това, което е нужно оттук нататък“, каза той.
Относно загубените гласове на изборите Зарков заяви, че не приема идеята за „откраднат електорат“. Според него избирателите, гласували за други партии, са загубили временно доверие, което БСП може да си върне. По повод заявките на други формации да представляват левицата той коментира: „Левите избиратели не са безпризорни, а многобройни. И идеологическите ни опоненти в център, дясно, дори крайно дясно, няма да успеят да ги заблудят“.
Зарков подчерта, че членове на БСП, които заемат постове в нов политически проект, го правят в лично качество и не представляват партията. „Въпросът е дали ще вземат политики и ценности на левицата в тази нова партия. Индикации засега няма“, заяви той, като допълни, че БСП ще продължи да се бори за леви политики, дори извън парламента.
Председателят на БСП коментира и по-широките проблеми в страната – отказът от реформи в системи на 30 години, задълбочаващите се неравенства, обезлюдяването и социалната несправедливост. Той подчерта, че партията има възможност да покаже политика, „лишена от амбиции за пари и власт“, насочена към обществения интерес.
Зарков описа и трудовата експлоатация като масово явление в България – от неплатен извънреден труд до „епидемия от изтощение, прегаряния, депресии и разбити семейства“. Той посочи, че много българи са принудени да работят до физическия си край заради ниските пенсии. „Това, че не сме в парламента, не означава, че сме освободени от тази отговорност. Напротив“, заключи той.
