Започна Страстната седмица.
Страстната седмица започва с Връбница, когато се отбелязва тържественото влизане на Христос в Йерусалим. Народът го посреща с палмови, а у нас с върбови клонки. Денят носи радост, която предшества предстоящите страдания.
Велики понеделник припомня изсъхването на безплодната смокиня, символ на духовната безплодност. Христос учи за истинската вяра и покаяние, а денят поставя началото на по-силен духовен размисъл.
Във Велики вторник вниманието е насочено към притчите за Десетте девици и Талантите. Денят подчертава будността, отговорността и готовността за Божието царство, като акцентът пада върху духовната мъдрост и трезвост.
Велика сряда е свързана със спомена за жената, помазала Христос с миро, както и с решението на Юда да го предаде. Денят носи контраст между любов и предателство.
Велики четвъртък припомня Тайната вечеря и установяването на Светото Причастие. Христос измива нозете на учениците като урок по смирение. Вечерта се четат дванайсетте евангелия за страданията, а традиционно се боядисват първите червени яйца.
Велики петък е най-тъжният ден, посветен на разпятието, смъртта и погребението на Христос. Спазва се строг пост и не се служи литургия. Вечерта се изнася Плащаницата за поклонение.
Велика събота е ден на тиха надежда, когато Христос е в гроба и слиза в ада, за да освободи душите на праведните. Това е време на подготовка за Възкресение Христово.
Великден отбелязва възкресението на Христос и победата над смъртта. Това е най-големият християнски празник, в който хората се поздравяват с „Христос воскресе! – Воистину воскресе!“.
