Сдружението на Югозападните общини събра на работна среща кметовете на общини, председателите на Общинските съвети и новоизбраните народни представители от областите Благоевград, Кюстендил, Перник и Софийска.
Най-много бяха присъстващите депутати от „Прогресивна България“.
Зала „22 септември“, която бе затворена за ремонт, бе усърдно почистена, за да приеме официалните лица.
Целта на срещата бе дискусия за възможностите за устойчиво развитие на Югозападна България, обсъждането на ключови теми и предизвикателства, свързани с развитието на българските общини, необходимите законодателни промени и възможностите за по-ефективно партньорство между институциите.
Обсъдени бяха темите, свързани с финансирането на общините, както и управлението на отпадъците.
Думата взеха кметовете на Елин Пелин, на Горна Малина, на Благоевград, Сандански и Кюстендил.
Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов заяви пред народни представители, управители и местни власти, че е необходима спешна актуализация на данъчните оценки, тъй като настоящите стойности са нереално ниски и водят до значителни пропуснати приходи за общините. Той посочи, че в 71-те села на общината средната данъчна оценка на къща е между три и шест хиляди лева, докато пазарната цена на подобни имоти не пада под петдесет хиляди лева. Според него това поставя местната власт в затруднение, тъй като гражданите имат все по-високи очаквания за качествени услуги, а общините не разполагат с необходимите средства.
Атанасов подчерта и сериозен проблем със събираемостта на данъка върху моторните превозни средства в пограничните общини. Той даде пример с Кюстендил, където има шест милиона лева несъбрани задължения от македонски граждани, които не могат да бъдат събрани нито чрез НАП, нито чрез частни съдебни изпълнители. По думите му държавата губи и от осигуровки и данъци, тъй като чужди граждани регистрират фирми за два лева, назначават шофьори за получаване на компетентност, а след това прекратяват договорите и изнасят камионите в чужбина, без да се връщат в България. „Жътвата продължава“, коментира той и настоя за среща с Министерството на финансите.
Кметът постави акцент и върху големите фотоволтаични паркове, които се изграждат в страната. Той заяви, че при инвестиции от 50 до 150 милиона евро тези обекти плащат само данък върху земята, но не и върху застроената площ, въпреки че имат разрешение за строеж като всяка сграда. Според него е необходимо да бъдат обложени с местен данък, тъй като общините понасят общественото недоволство, без да получават реални ползи.
По отношение на забавянията по оперативните програми Атанасов обясни, че липсата на авансови плащания затруднява общините и изпълнителите. Той посочи като добра практика териториалните планове за преход в Перник, Кюстендил и Стара Загора, където се предоставя 35% аванс, осигуряващ предвидимост. Забавянията по Националния план за възстановяване и устойчивост според него се дължат основно на късното изплащане на аванси за многофамилните жилищни сгради, което е принудило общините да теглят заеми при високи лихви или да разчитат на фирми, работещи „на мускули“. „Много фирми отказаха да работят, докато не получиха плащане“, каза той, като уточни, че ситуацията частично е подобрена преди 31 юни.
Кметът на Благоевград Методи Байкушев заяви, че въпросът с данъчните оценки е преди всичко проблем на държавния бюджет, а след това на местните бюджети. Той припомни, че последната актуализация е направена през 2009 г., а преди това е имало три увеличения – през 2003, 2005 и 2009 г., когато данъчните оценки са били повишени с над 100%. По думите му още през 2012 г. е било ясно, че е необходима нова актуализация, тъй като общините са били на ръба на финансова катастрофа, но политическите процеси тогава са прекъснали този разговор. „В момента сме 2026-та година. Това е 14 години, след като вече е било крайно време данъчните оценки да се актуализират“, подчерта Байкушев.
Той посочи, че между 8 и 10% от приходите от ДДС идват от сделки с недвижими имоти, но „в момента сделките с недвижими имоти незаконно, в сивата икономика, се изповядват на база на данъчна оценка“. Според него това засяга над 90% от сделките в страната и почти 100% в по-малките общини. „Има огромен, гигантски резерв за приходи в държавния бюджет. Не чрез увеличаване на данъци. Увеличението на данъчната оценка е всъщност изсветляване на икономика“, заяви той. Байкушев изчислява, че актуализацията може да донесе между 1 и 2 милиарда евро допълнителни приходи в бюджета още следващата година.
Кметът подчерта, че разликите в данъчните оценки между общините водят до сериозни дисбаланси. Той даде пример с Благоевград, където данъкът е 2,5 промила, докато в Пазарджик е 6 промила, но поради по-ниските оценки там се събират по-малко средства. Малките общини, като Якоруда и Симитли, според него са в още по-тежко положение. „В момента огромната част от общините са изключително задлъжнели. Просто няма община, която да не е с дълг“, каза Байкушев.
Той обърна внимание и на промяната в демографията и икономиката – селата около големите градове вече са квартали на по-заможни хора, но данъците върху имоти за милиони остават символични. „Хората казват: „Ние си плащаме данъците, защо не се грижите за нашите села?“ А аз им казвам: „С тези пари можем само да запалим багера и да стигне до селото“, коментира той.
Байкушев засегна и темата за управлението на отпадъците, определяйки я като „големия слон в стаята“. Според него държавата прехвърля цялата отговорност върху общините, които трябва да покриват разходите за сметосъбиране, сметоизвозване, третиране, депониране, чистота, разделно събиране, рекултивация и борба с незаконните сметища. Той подчерта, че разходите растат всяка година, но политически е почти невъзможно такса „битови отпадъци“ да бъде увеличавана регулярно. „Общинските съвети и кметовете ядат бой, защото просто искат да съберат достатъчно приходи“, каза той.
Кметът даде примери с Благоевград и Кюстендил, като уточни, че макар по-големите общини да са в по-добра позиция, проблемът е национален и системен.
Кметът на Благоевград Методи Байкушев заяви, че финансовата децентрализация е тема, която общините от години поставят на дневен ред, но тя трябва да бъде разглеждана през призмата на различните типове общини. По думите му в България има три групи общини – такива, за които децентрализацията би била силен икономически тласък; такива, за които ефектът би бил неутрален; и периферни общини, които рискуват да бъдат „забити още по-надълбоко“ заради слабата икономика и липсата на население. „Това е истината“, подчерта Байкушев.
Той посочи, че държавата трябва да даде възможност за различен подход към различните общини, подобно на делегираните бюджети в образованието. Според него местните власти трябва да могат да избират модела, който най-добре отговаря на спецификата на региона, за да съхранят населението и да отговорят на очакванията на хората в динамичната среда на съвремието.
Байкушев представи три стъпки, които общините смятат за най-подходящи в настоящата ситуация: – 2% от данъка върху доходите на физическите лица; – 2% от данъка върху юридическите лица по място на извършване на икономическата дейност; – 2% от ДДС по място на потребление.
Той уточни, че не очаква тези мерки да бъдат приети лесно, но подчерта категорично: „Кметовете не искат пари. Ние вярваме, че парите на хората трябва да работят за хората и те трябва да бъдат там, където ги изработват.“
Байкушев определи като несправедлива практиката с постановленията на Министерския съвет, които години наред са ощетявали общини без политическо представителство. Той припомни и опита с Приложение 3, който според него е бил идеологически добре замислен, но не е дал очакваните резултати.
Кметът подчерта, че една от най-големите несправедливости е свързана с данъка върху недвижимите имоти, при който две еднакви къщи, разделени само от ограда, могат да плащат данък от 20 лева срещу 200–500 евро. Според него доближаването на данъчните оценки до пазарните цени би осигурило устойчив бюджет и възможност за стратегическа политика.
Байкушев постави и въпроса за данъка върху земеделските земи, който според него може да бъде символичен, но е необходим заради „тежки злоупотреби със стотици хиляди и милиони декари“. Той подчерта, че това би регулирало собствеността и би решило проблеми, свързани с наследници, арендатори и липса на контрол.
В заключение Байкушев заяви, че кметовете от Югозападното сдружение са готови на ежемесечни или дори ежеседмични срещи с институциите, включително участие в парламентарни комисии, за да бъдат решени „трупани камъчета, превърнали се в огромни прегради“. „С днешната дискусия ние протягаме ръка към централната власт, защото смятаме, че данъчният модел за местни приходи е неефективен и има много резерви“, каза той.
ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК:
