Руската общност в Благоевград отбелязва Масленица в навечериеото на християнския празник Сирни Заговезни или познат още като Прошки.
С известните палачинки и изгаряне на чучело, подобно на традиционния огън, който палят в България, празникът събира рускоговорящите в една общност за двадесет и трета поредна година.
Според археологическите данни от 2 в. пр.н.е. Масленица може да е най-старият оцелял славянски празник. Масленица произхожда от езическата традиция. В славянската митология, Масленица е слънце-фестивал, в лицето на древния бог Волос.
Масленицата е чествана в Русия в последната седмица преди Велики пост. Празникът носи това име заради чучело от слама, наречено именно Масленица, което се изгаря, а заедно с него в пепел се превръщат и бележки, изписани от присъстващите. Те се поставят на чучелото, а в съдържанието им е с негативните неща, от които всеки иска да се отърве.
С тази си традиция се вярва, че идва края на зимата и началото на пролетта, а посрещането ѝ е с традиционни храни, с руски песни и танци.
Както в България се изпълнява „амкането“ – игра, рои която на конец се върти халва, така че децата да я уловят с уста във въдуха, така руска общност има детска игра като ходене на кокили и скачане с чували. Наградата за победителите е "орден на слънцето", изработен от сладки гевречета.
Детето, което има най-много гевречета, тоест е победител в най-много игри, получава и голямата награда – жив петел.
Тази година на Масленица освен традиционните игри имаше и руски базар с домашни сладкиши и ръчно изработени кукли, бижута и сувенири.
