Забелязва се засилен интерес от страна на младото поколение по отношение на завръщане към занаятите, упражнявани някога от техните родители, баби и дядовци. Това каза за ИНФОМРЕЖА Даниела Стоянова – председател на Регионална занаятчийска камара – Кюстендил.
„Наблюдава се едно завръщане към корените или по-скоро желание младите да пренесат старите занаяти в съвременното ежедневие. Като пример мога да дам дървените фигури, изработени от млад майстор по Художествена обработка на дърво от село Овчарци, които красят редица частни домове, заведения и входовете към курортни селища.“, уточни Даниела Стоянова.
По думите й млади хора са заявили желанието си да работят в областта на тапицерството, рисуване и гравиране върху стъкло, ръчна изработка и ремонт на мебели, тенекеджийство.
„За съжаление това са все още една минимална част от регистрираните занаятчии в Занаятчийската камара – Кюстендил. Причината е, че повечето от старите занаяти не носят достатъчно приходи на желаещите да ги упражняват и обикновено това се явява за младите хора като допълнителен доход. Но има и упорити, които въпреки малкото приходи, се стараят да упражняват и да доразвият по някакъв начин занаята, за да го впишат в съвременното ни ежедневие.“, бе категорична Стоянова.
Най-голям е броят на работещите занаятчии в областта на фризьорството и шивашките услуги. Има и занаяти, които са съвсем на изчезване като звънчарство, шапкарство, въжарство, ръчно книговезане и други.
„В тази насока би било добре да се помисли за оказване на съдействие от страна на държавата за подкрепяне и запазване на тези отмиращи занаяти, за да останат и за следващите поколения. Проблем е, че занаятчиите на практика нямат достъп до кандидатстване по европейски програми за финансиране.
Друг проблем е силно орязания списък със занаяти към Закона за занаятите. Затова идеята е да се внесе предложение в Парламента за така наречения „Отворен списък”, в който в зависимост от необходимостта да бъдат добавяни или изваждани занаяти.“, допълни още Даниела Стоянова.
