Веселин Боришев пред камера, а не зад нея.
Отговаря на въпроси – всякакви, така, както снима в живота си всичко. Ако някой не излиза от вкъщи без телефона си, ключове и пари, то Боришев има в джоба на якето си отляво, до сърцето, фотоапарат.
Кой е той? Това е онзи автор на снимката, за която всички си спомняме, когато Делян Пеевски протестираше пред Народното събрание и вдигна пръст към небето.
Не така обаче трябва да се помни историята на Веселин Боришев. Той е създал хиляди снимки през живота си за десетки издания, може би, но всичко най-ценно е публикувано в 7 книги. Наредил е няколко важни изложби. Взел е награда, която после е върнал. Не е член на нищо. Днес все още снима за „Свободна Европа“, а от 1 януари ще бъде свободен от работа.
Боришев е символ на свободата в затвореното пространство на обектива. Голата истина, която никой не иска да изкаже на глас. Страхът, който се страхува от себе си. Веселин Боришев започва в благоевградския вестник „Струма“, не като фотограф. Преминава през всичко – с изключение на коректор, и чак на 27 започва да снима.
На 1 декември, за първи път, Веселин Боришев събра интересуващите се от фотография и живота на фотографа в зала УСЕТ на ЮЗУ. В деня, в който в страната протест разкъса разделената така и така държава. Всички в залата питаха фотографа за първото, за важното, за парите, за смисъла, а той със скръстени ръце разказваше безсрамно – истински. Всички, въпреки всичко, споделиха, че след Боришев отиват на протест.
Фотографията не е началото, а краят. Нещата се случват на тези, който могат да ги преживеят. Започнах да снимам късно – на 27 г. Започнах като вестникар. Коректор обаче никога не съм бил. Влязох във фотографията през задния вход. Снимах с едно малко апаратче, каза артисът.
Дори и когато се мотая в тоалетната, трябва да имам фотоапарат, споделя Боришев, който никога не се е интересувал както е направил негов колега. Важно е самият фотограф какво е снимал.
Няма снимка, която бих направил, няма снимка, която съжалявам, че съм направил.
Приемам фотографията като поп албум. Аз мисля в серии. Във фотографията има картечарки прийом, а другият е снайперисткият. Фотографията е самотно и безсмислено занимание. Зная, че въздействам, но от аплодисменти няма полза, мисли Боришев въпреки многото не само аплодисменти, но и истински ценители на изкуството му.
Задръстен съм с изображения. Политически репортер бях 30 плюс години. Нямам любима серия. Когато кажа цикъл си представям книга и\ или изложба. Най-добре и двете, заяви Веселин Боришев пред благоевградската публика.
Така е и животът му – на серии. Падения от 13-ия етаж, възходи и Мария – съпругата му, която канализира идеите.
„Мария канализира идеите. Тя довършва идеите. Аз лесно се отказвам. Но изпълнявам идеята веднага. Ако няма потенциал в нея, не го правя. При мен всичко е предпоследно.“
За новостите в живота ни, Боришев казва:
Не посягам към изкуствения интелект, защото ще ме направи мързелив. Работя само и единствено за да ми е хубаво на мене. Не харесвам участието в конкурси. Не съм имал мечта какво да снимам, са последните отговори на въпросите, зададени от приятели и интелигентни интересуващи се хора.
А пред камерата на ИНФОМРЕЖА, Веселин Боришев сподели, че обективна журналистика няма, защото всичко минава пред нечия глава, но и самата журналистика вече изчезва – с премахването на коректорите и документалния архив. Фотографът, признава, работи с паметта и тя е основният двигател на това, когато човек иска промяна, да помни историята на тези, които му я предлагат.
Какво каза още Боришев, вижте във видеото!
