Тя беше на тема: "Св. П. Хилендарски - Вселената славянобългарска"
В навечерието на 19 юни – Денят на св. Паисий Хилендарски, в Банско приключи работата си двудневната Международна научна конференция „Свети Паисий Хилендарски – Вселената славянобългарска“. Учени, духовници, общественици, граждани и представители на местната власт слушаха докладите и участваха в дискусиите.
Конференцията бе посветена на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски, 60 години от канонизирането му от Българската православна църква и 260 години от написването на „История славянобългарска“, а нейни организатори - Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Неврокопската Света митрополия и община Банско.
Освен като научен форум, конференцията бе определена от зам.-ректора на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ доц. Надя Чернева като духовно събитие. Началото бе дадено с църковно песнопение на певци от митрополитския хор „Йеромонах Неофит Рилски по музика на Йоанис Папахронис и с видеоприветствие на деветокласници от СУ “Неофит Рилски“ - Банско.
Личността на Светогорския монах заслужено заема почетно място не само в народната памет, но се радва на многолетен задълбочен интерес от научната ни общност, посочи в приветствието си кметът на община Банско Иван Кадев и изказа увереност, че докладите и дискусиите ще дадат ценен принос за изучаването - пространно и в дълбочина, на живота и делото на великия възрожденец. Кадев каза, че в града има голям интерес към проучванията на живота и делото на св. Паисий Хилендарски, тъй като те са пряко или косвено свързани с миналото на Банско, с живота и заниманията на предците и съвременниците му извън пределите на българските земи.
През тази година отбелязваме и един акт на Българската православна църква, за който българският народ е признателен – 60 години от канонизирането на Паисий като светец, посочи Кадев. Той отбеляза, че този акт на църквата поставя делото му наравно с това на светците Седмочисленици и е израз на дълбоко закодирано у българите преклонение пред знанието, вярата и истината.
Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим поздрави участниците в конференцията с цитат от „История славянобългарска“ : „Tвърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала“.
„Твърде тревожно е онова, което става в света, а и в нашата държава днес и ние не може да го отминаваме с безразличие. Чудно обаче е и утешително това, което виждаме тази година във връзка с честванията на Св. Паисий - колко много инициативи, събития, много хора и институции подеха със радост подобаващо отбелязване на тези годишнини“, каза още митрополит Серафим, като допълни, че сякаш отдавна сме имали тази потребност.
В поздравителен адрес от името на ректора на Пловдивския университет проф. Румен Младенов и академичната общност бе посочено, че висшето училище цени усилията на община Банско за съхраняване на „вселената Паисий“.
В поздравителен адрес от община Пловдив главният експерт по религиозни въпроси, дирекция „Социална политика“ към община Пловдив д-р Петър Граматиков отбеляза, че с включването на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски в списъка на бележити годишнини на ЮНЕСКО за периода 2022-2023 г., световната организация също е дала оценка за значимостта на неговото дело.
В Международната научна конференция „Свети Паисий Хилендарски: Вселената славянобългарска“ участваха учени от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски" и университета в Солун, Гърция. Тя завърши с кръгла маса на тема „Посланията на Паисий Хилендарски: респектиращо наследство, актуални научни предизвикателства“.
