Уъркшоп „Гледни точки към правата на човека на мигрантите в Европа“ се проведе днес в ЮЗУ „Неофит Рилски“.
Водещ на събитието бе гл. ас. д-р Мориц Баумгертел – изследовател по проекта „Към организационен принцип за защита на правата на уязвимите мигранти в Европа“, финансиран по Национална научна програма „Петър Берон и НИЕ“.
По време на уъркшопа участниците имаха възможност да се включат в аналитични дискусии по реални казуси, свързани с европейските правни механизми за защита на мигрантите.
Форумът беше открит от ректора на Югозападния университет, проф. д-р Николай Марин, който представи основната идея на програмата. Той направи кратко обобщение на резултатите, постигнати до момента по проекта, и подчерта важността на задълбоченото изследване на правата на уязвимите мигранти в контекста на съвременните европейски предизвикателства.
В приветствието си проф. Марин насърчи присъстващите студенти да участват активно в дискусията и да използват възможността за среща с международно признат млад учен.
Д-р Баумгертел направи задълбочен анализ на причините, поради които защитата на правата на мигрантите в Европа продължава да бъде сериозно предизвикателство. Той посочи, че законодателните рамки на национално и европейско ниво поставят мигрантите в различни правни категории, което води до йерархия в степента на защита – едни групи се ползват с по-ясна правна подкрепа, докато други остават значително по-уязвими.
Лекторът подчерта още липсата на ясно концептуализирано понятие за ксенофобия и ксенофобска дискриминация в практиката на Европейския съд по правата на човека. Това прави структурната враждебност към мигрантите трудно разпознаваема на институционално ниво и води до „асистемен“ подход към миграционните дела.
Като пример д-р Баумгертел посочи решенията, свързани с гръцките „горещи точки“, където сериозни структурни проблеми се разглеждат единствено през индивидуални жалби. Той обърна внимание и на факта, че европейските правителства често ограничават правата на мигрантите с аргументи за национална сигурност — практика, която остава широко разпространена, въпреки че понякога среща критика от страна на Европейския съд.
В дискусионната част се включиха активно студенти от специалностите „Право“, „Международни отношения“ и „Политология“. Те поставиха въпроси за бъдещите посоки на миграционната политика, за ролята на съдебните институции и възможностите за по-ефективна защита на правата на уязвимите групи.
