Радостната усмивка на бай Митко от Ощава се претопява в сълзите в очите на неговия съселянин. Той е на 72 години. Казва се Йосиф Ковачев. Неговата трагедия поразява и най-безмилостния човек.
В пожара през август, на 24.08.2017 г., дядо Йоско, както вече е известен, изгуби покрива над главата си, съпругата си, дървата за огрев, 1 600 лв., прасето.
Един ден, а мъката за цял живот.
„Жена ми почина. Беше болна. След два часа започна пожарът“, казва дядото и думите му отекват, само сочи къщата, мястото, където бил дърварникът.
Синът и снахата на Йоско дошли. Страшен огън ги застигнал. Дворът започва да гори, дърва, прасе, сено. Докато децата се опитват да спасят колата на дядото като я изкарат на пътя, той с маркуч гаси огъня. Безуспешно! Припада!
Под пепелта лежат 1 600 спестени лева и едно прасе, чиито овъглен труп още е в двора на къщата.
Дядото сега е тъжен и благодарен. Каква смесица от сладко и горчиво.
„Покрив имам, благодарен съм. Много добри майстори, много! Да напишете момчетата колко са работливи“, заръчва.
„Покрив има, но жена ми никой не може да я върне! Е, и прасето изгоря. Магарето го купих за 300 лв., продадох го за 150, защото пожарът го изгори по краката. Горкото се отскубна от въжето, та побягна. Продадох го, защото няма с какво да го храня, всичко изгоря. А за градината да не говорим!“, вече очите са пълни.
Нашата първа среща с дядо Йоско бе още на 25.08.2017 г. – втори ден на огън, пресконференции, паника. Тогава никой не знаеше кой е тоя човек, който отиде до полицията и пожарникарите и каза „Само искам да си видя къщичката“. И тогава влагата в очите му можеше да потуши поне половината гора.
Йосиф е тъжен, че майсторите днес са били за последно на обекта.
„Досега поне имаше какво да си кажем, да се разнообрази деня. А сега – сам! Тихо е!“
Само кучешкият лай на едно малко зверче оглася като камбанка за непознат гост. Дядото има син и внук, днес и те били тук.
Огънят в очите е полят от мъката, че това стана! Едно само калпаче под нов покрив.
