Тези, които говореха най-много, мълчат оглушително.
Помните ли случая с пребития от младежи полицейски шеф в Русе? Веднага на място беше вътрешният министър, който даде брифинг. Случаят – за тогавашната ситуация – явно беше сериозен, защото до този момент деца не бяха посягали на почти 100-килограмов мъж в разцвета на силите и здравето си.
А помните ли, че беше подаден сигнал за блудство, физическо и психическо насилие над момиченце в детска градина в Каблешково? Извършителят, посочен от родителите, е директорът на градината – отстранявана и назначавана отново и отново в различни детски заведения. Този случай няма развръзка.
Помните ли, че винаги, когато ставаше дума за някакво „свършване на работа“, на брифинг в рамките между 38 и 60 секунди излизаше лидерът Пеевски, който даваше насоки на министри, с които стана ясно, че нямало нищо лошо като депутат да се чува по телефона. Казваше им какво да направят – за вътрешната и външната политика, „в името на българските граждани“, и след ден задачите бяха изпълнявани. Пеевски не се е появявал пред медиите, откакто Радев излезе от „Дондуков“ 2. От пресцентъра на партията само публикуват снимки с еднотипен текст „Младежи от еди-къде си се срещнаха с лидера…“. Нищо повече.
Пеевски не излезе да каже на Митов да се покаже и да обясни как в един ден (вероятно) в България има шест трупа, единият от които на дете, неразследвани сигнали за педофилия, оградена – макар и частна – територия в гората, до която не са допускани цивилни хора.
Днес, 11 февруари, стана ясно, че „издирваният“ от гражданите и граждански организации като БОЕЦ вътрешен министър не е в страната и няма да бъде скоро. Той няма да се яви на парламентарен контрол, за да обясни какво се случва с това разследване, което вся масова истерия в обществото. Липсата на навременна и адекватна информация накара българите да увеличат така или иначе големия процент недоверие към институциите. Митов го няма. В чужбина е. Служебно, каза Деница Сачева, която пък от своя страна е новото лице на ГЕРБ.
Борисов също отсъства от брифингите в Народното събрание. През последните седмици наблюдаваме две спорни участия в подкастове – на Явор Дачков и Мартин Карбовски – които са явни привърженици на Русия. В същото време „Капитал“, които разследваха Борисов по „Барселонагейт“ и „Хемусгейт“, се явиха пред него и говориха три часа – в деня, в който Радев подаде оставка и никой не обърна внимание на интервюто. В периода на отсъствие на Борисов в медиите в парламента, той се появи в TikTok и Instagram, заявявайки – първо, след протестите на младите – че така било модерно. И второ – че нямал доверие в медиите вече, били платени. Но изведнъж Борисов разцъфтя пред Цветанка Ризова и отново говори – без да каже нищо ново. Така, докато всичко се случва в тази държава, пресцентърът на ГЕРБ ни пуска снимки от среща, която той провел в централата на партията.
И отново междувременно – пиян футболист на ЦСКА катастрофира в София – МВР свиква извънреден брифинг. В Ловеч хващат някого с фалшиво евро – брифинг на мига.
Три трупа плюс два на кучета – „не можем да кажем нищо, пречим на разследването“.
Странни неща се случват в държавата.
Хора, които редовно ходят на баячки, леят куршуми на децата си, участват в ритуали за здраве и прогонване на злото, носят червен конец на ръката – коментират сектантството в България. В същото време има цяло течение от хора, които наистина вярват в алтернативата на системата, в по-доброто, в различното, във връзката с природата, която лекува и ни дарява с мъдрост. Има цели общества, които са далеч от българския стереотип. Те не ходят на работа от 8 до 5, не ядат месо, известни са като екоактивисти, планинари, „хората на протеста“, антисистемните, хора, търсещи адреналина в спортове и в същото време източните методи за медитация и духовно издигане. Жени, боядисващи се с къна. Мъже с бради и дълги коси. Хора, които в никакъв случай не можем да наречем неинтелигентни, но със сигурност различни от цялото.
Политиката употреби народа си отново в изказвания. Уж патриотично‑патриархално‑консервативните партии обвиниха уж либерално‑демократичните в педофилия и шарлатанство. Намесиха се подписи на министри, бяха и отречени такива. Никой не знае как се стигна до тук, а масовото усещане (както за корупцията) е, че никой няма и да разбере защо тези хора свършиха така.
Две са версиите, които след 11 дни разделиха обществото. Близките на мъртвите казаха, че са убити. Хората не вярват в системата. Властите работят по версия двойно убийство и четворно самоубийство. Роднините на загиналите проговориха, но отново по странен начин. Майката и бащата на двете деца – 15‑годишния и 22‑годишния – бяха в национален ефир. Майката и пастрокът на основния заподозрян уж са говорили пред маргинални медии със съмнителна достоверност и по‑скоро за жълта употреба.
И докато те поне говорят, тези, които чакаме – мълчат. Но обществото не ги чака, защото им вярва, а защото иска да ги наругае още веднъж, че ни лъжат. Защото системата ни научи да сме от критични до силно конспиративни. От вярващи до атеисти. От обикновени до силно различни. От човеци до зверове.
